АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина I, брой 6, 2013

Как се измерва и какво представлява площта на парцела

Площта на имота или блока е най-важната характеристика на земеделската земя, от която се интересуват всички собственици и арендатори. Какво се крие зад това магическо число?

Как се измерва и какво представлява площта на парцела

Самото понятие площ на фигура се изучава в училище, но когато става въпрос за ползването му в практиката при обработването на земеделска земя се появяват няколко детайла.

Теоретично реалната площ на имота би могла да бъде измерена с помощта на огромно платнище, което да се разпъне и изреже по границите на парцела. Истинската площ на имота ще съответства на площта на платнището. На практика се ползва математическа формула за изчисляване на площ на контур по координатите на точките му.

В документите за собственост на всеки имот е вписана и площта му, която е изчислена на базата на координатите на точките от контура му от специалисти геодезисти по нормативно определен начин и това представлява официалната площ на имота.

Какъвто и да е източникът на координатите на точките на контура, изчислената площ на имота е по-малка или равна на реалната, защото в метода не се взема предвид релефа на земната повърхност.

Източници на очертания на земеделска земя
Официалните данни за контурите на имотите са картата на възстановената собственост (КВС) и кадастралната карта и регистри (ККР), които се поддържат от специализирани държавни институции.

Вторият източник на граници на обработваемите площи е пряко измерване на терена с помощта на геодезически инструменти или GPS устройство. В този случай, освен от точността на уреда, грешката в координатите на точките на контурите се увеличава и от липсата на видима рязка граница на обработваемата земя. Поради тази причина е напълно възможно очертанията на един и същи контур от един и същи човек с един и същи инструмент в два различни момента да се различават с няколко метра.

При измерване с GPS устройство от нисък клас е възможно някои от точките на контура да „подскачат“ необяснимо. Това се получава, когато GPS устройството губи спътник или започне да приема данни от друг сателит. В този случай, за да се „изгладят“ контурите се налага последваща допълнителна обработка.

Третият начин за създаване на контури на обработваеми площи е чрез очертаване върху цифрови ортофотокарти (ЦОФК), изработени от самолетни или сателитни снимки. Както при преките измервания, тук също може да се появи грешка заради неясните граници на годните за обработка земи, но за разлика от директните измервания, тя винаги може да се коригира, тъй като ЦОФК остава непроменена.

Точността на очертания контур зависи и от точността на фотокартата. А тя съответно зависи от целите, за които е създадена и колкото е по-точна, толкова е по-скъпа. Картите, публикувани от Google Maps и Bing Maps са предназначени за ориентиране от масовия потребител и се разпространяват безплатно, поради което компаниите, които ги предлагат, не се стремят към преследване на голяма точност.

За разлика от свободните фотокарти в интернет, продаваната от Министерството на земеделието и храните ЦОФК е изработена по значително по-прецизна технология и отговаря на точностите за очертаване на земеделски площи. Тя се изготвя в изпълнение на общата селскостопанска политика на Европейския съюз и нейната точност е до 1 м.

Площ на контурите в различни координатни системи
Геодезическите координати представляват проекция на земната повърхност върху равнина. В България кадастралните имоти са в координатна система 1970 г., а при очертаването на обработваемите земи се използва световно утвърдената WGS84 (UTM) зона 35N. След трансформацията на координатите на имота между двете координатни системи изчислената площ може да се различава до 0.3 % според формата и местоположението на имота. Например имот с площ 100 дка в КС 1970 г. след трансформацията във WGS84 (UTM) се оказва с площ между 99.7 дка и 100.3 дка. Най-големите разлики в площите ще са на имоти в западна България, защото попадат извън зона 35N.

От казаното дотук се налага изводът, че когато се дефинира площ на имот, то трябва да се каже и координатната система, в която е измерен. Площта на имота в официалните данни КВС и ККР е изчислена в координатна система 1970 г., която в момента се ползва в кадастъра на България.

Един от най-прецизните софтуерни продукти за трансформации между геодезическите координатни системи е CadIS, защото той използва специално разработени алгоритми, даващи много по-висока точност от общодостъпните формули.

Колко е обработваемата площ от имота
Освен от площта на целия имот земеделците се интересуват и колко е обработваемата част от него. За целта се съпоставят контурите на имотите с тези на обработваемата земя, независимо дали са измерени на терен или са очертани върху ЦОФК.

На практика се изчисляват сеченията на имотите и обработваемите земи, т.е създават се контури, които се съдържат и в двата слоя – на собствеността (имотите) и годните площи (обработваемите земи). Сумата от площите на тези сечения за един имот ни показва обработваемата земя в него.

Необработваемите части от имотите представляват контур, който е вътре в имота, но е извън контурите на обработваемите земи.

Теоретично сумата от площите на обработваемата и необработваемата земя в имота трябва да съответства на площта на целия имот. На практика тази сума може да се получи по-малка от площта на имота, ако има контури, които се игнорират като несъществени.

Допуска се, че координатите на имотите са абсолютно верни, защото са официализирани. Координатите на обработваемата земя обаче са с известна точност, чийто размер зависи от начина на тяхното създаване.

Например, когато в резултат на тези сечения се получат контури с площ 0.5 квадратни метра, човек подсъзнателно решава, че те са несъществени и игнорира този резултат. Затова в повечето програмни продукти, както и в CadIS, е добавена настройка да не се показват резултати за контури с площ по-малка от предварително зададената.

Съществува още един деликатен случай, когато човек игнорира резултатния контур. Това се случва, когато площта му е над зададената за отхвърляне, но дълга и тънка ивица от имота излиза извън контура на обработваемата земя.

Например, имотът е 40 дка (200 м на 200 м) и само от едната страна от 200 м извън обработваемата площ е ивица широка 1 м с площ 200 квадратни метра. Ако е зададена настройка за минимална площ на сечението 100 квадратни метра, тогава полученият контур няма да се игнорира автоматично. От друга страна, ако се знае, че координатите на обработваемите площи са измерени с точност 2 м, от тук следва, че тази ивица може да не съответства на реалността и би трябвало да се игнорира.

Съществува и друга хипотеза: за очертаването е използвано високоточно GPS устройство с точност 2 см и след изчисленията се получава ивица широка 10 см. Но тъй като става въпрос за земеделска земя, очевидно е, че тези 10 см нямат стопанско значение и този контур също би трябвало да се игнорира.

CadIS е единственият софтуерен продукт, който дава възможност да се настройва както площна, така и линейна точност за ширината на ивиците земя, получени в резултат на съпоставяне на контури.

Площ с правно основание и обработвана площ
При взаимодействието между земеделците и държавните институции се ползват две категории площи – площи с правно основание за ползване и обработвани площи.

Площите с правно основание представляват имоти или части от имоти, за които конкретен земеделски производител притежава право за ползване. Правото за ползване се получава основно по три начина:
- собствен имот, който не е предоставен за ползване на друго лице;
- нает или арендуван имот;
- получен имот по споразумение за ползване и/или служебно разпределение.

Правното основание върху земеделските площи се изяснява по време на кампанията по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи всяка година.

Обработваната площ е реалната площ, от която конкретният земеделец добива селскостопанска продукция. Тя се декларира в две кампании:
- Подаване на анкетните карти по наредба № 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители;
- Заявяване на ползваните площи за получаване на субсидии в интегрираната система за администриране и контрол на Разплащателната агенция (РА).

Естествено е изискването даден земеделец да има правно основание за обработваните от него площи и РА следи за това при проверките си. Формалното изискване на РА е да се докаже правно основание за над 80 % от ползваните площи.

В крайна сметка площта на земеделската земя не е точно число, а варира в рамките на някакви граници. CadIS предоставя на потребителите прецизен контрол на допуска, с който програмата автоматично да определи дали разликите в площите са значими или несъществени в зависимост от конкретната ситуация.



БЪЛГАРСКИ СОФТУЕРНИ ТЕХНОЛОГИИ

София 1336, ж.к. Люлин бл.384, вх.А, ет.4, ап.11
тел.:02/ 9448294