АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина II, брой 2, 2014

Интегриранo управление на вредителите

Интегриранo управление на вредителите

Продуктите за растителна защита са ключови в решаване на ситуации с болести, плевели, насекоми, гризачи и други вредители в селското стопанство. За да не се стига до излишни разходи за тях, замърсяване на продукцията и заплаха за здравето на хората и състоянието на околната среда, приложението им трябва да се основава на принципи за рационалност и при строго спазване на изискванията за устойчива употреба.
Подход, който предлага това, е комплексната борба с вредителите. Това е интегрирано управление, базирано на мониторинг, превенция и интервенция. При него се прави оценка на условията на околната среда, които биха или са довели до появата на вредители, и се разработва програма за най-екологичните и икономически рационални методи за тяхното отстраняване.


текст Вела Динкова

По официални данни на Световната здравна организация (СЗО) прогнозите са търсенето на храна в света да се увеличи повече от два пъти до 2050г спрямо 2000г. Оценки от проучвания показват, че преди и след прибиране на реколтата загубите, причинени от вредители са в диапазона от 25 до 50%. Паразитите, които причиняват болести по животните също водят до значителни загуби във всички области на животновъдството. Господстваща роля в борбата с неприятелите имат химическите методи, но тяхната прекомерна употреба има отрицателно въздействие върху финансовото състояние на земеделските стопанства, човешкото здраве и околната среда, както и на международната търговия.

Кое налага интегрираното управление на вредителите?
Нежелателните ефекти от химическата борба, наложиха решенията на проблемите, свързани с контрол на вредителите, да се развият в друга посока, а именно към интегрирано управление на вредителите. То съчетава много методи като проучвания на екосистемите и условията на средата, увеличаване на генетична устойчивост на растенията и подходящи селскостопански практики, като същевременно минимизира употребата на пестициди. Устойчивото селско стопанство определя такава борба като най-добрият възможен вариант за в бъдеще, тъй като тя гарантира прибиране на максимум реколта, при намаляване на разходите, без увреждане на околната среда и без риск за здравето на хората, като допринася за по-успешна търговия и устойчива икономика в земеделието. Интегрирано управление на вредителите трябва да се извършва паралелно с организацията на правилното използване на пестициди. Употребата им трябва да е регулирана, включително търговията, като се гарантира безопасно прилагане и обезвреждане на остатъчни пестициди, особено тези, които са силно токсични и устойчиви.

Същност на метода IPM
Интегрираното управление на вредителите (Integrated Pest Management, IPM), наричано още комплексна борба с вредителите се основава на методи за идентификация на първопричините за възникване на вредители. Спазва се строга последователност в действията - определяне на източника на вредители, установяване на условията, които водят до появата на вредители, контрол върху ситуацията с вредители, и концентриране на усилията за премахване на източниците на вредители.

Водена по тези стъпки, интегрираната растителна защита се очертава като рационално прилагане на комбинация от биологични, биотехнологични, химични, физични, агротехнически и селекционни мерки, при ограничено използване на химични продукти за растителна защита до определен минимум, необходим за поддържане на популациите от вредители и загубите от тях в граници под прага на икономическа вредност. Това е плътността на вредителите или степента на засегнатост от болести на единица площ, при които загубите се равняват на двойните преки парични разходи за химична борба. Повредата по растенията е нестандартна величина и това налага за всеки вредител да се разработи скала за праг на икономическа вредност, която да отразява особеностите на неприятелите от една популация при конкретни условия.

Принципи и особености при вземане на решенията в IPM
Решенията в IPM се вземат в четиристепенен стъпаловиден подход, в който звената са оценка, мониториг, предотвратяване и контрол. Преди да се предприеме каквото и да е действие, най-напред се определя действителния праг на популацията на вредителите. Само ако той е достигнал определена точка (над прага на икономическа вредност), която е различна за отделните вредители и условията на средата, трябва да се предприемат мерки. Дори при визуално установяване на вредители, това не означава, че при всички случаи ще се води борба с тях. необходимо е управление, което да не допусне да се превърнат в икономическа заплаха.

В следващата стъпка се прави мониторинг и идентифициране. Вредителите трябва да се наблюдават с подходящи методи и средства. Такива методи включват научнообосновани системи за предупреждаване, прогнозиране и ранно диагностициране, както и ползването на професионални консултации. Не всички насекоми, плевели и други живи организми изискват контрол. Много организми са безвредни, а някои са дори полезни. IPM програмите работят в посока да следят за вредители и да ги посочват точно, така че съответните решения за контрол да бъдат направени във връзка с рисковите прагове. Тази технология премахва възможността да бъдат използвани пестициди, когато те не са наистина необходими, или да се приложи погрешен пестицид.

Превенцията е друг етап от подхода. Тук се вземат решения които биха предпазили реколтата като сеитбообръщения, промяна на сортовата структура в полза на устойчиви на вредители и болести сортове, правилно торене и поливане и други. Тези методи за контрол може да бъдат много ефективни и рентабилни при липса на риск за хората или околната среда. ако предходните действия не са довели до желания резултат се налага интервенция. IPM програмите избират правилния метод за контрол, както и ефективността и риска.

Приоритетно се избират ефективни и по-малко рискови интервенции за контрол на вредителите. Тук могат да се използват различни методи на биологична и химична борба, като например използване на феромонни препарати за ограничаване на размножаването, освобождаване на естествени врагове, както и множество продукти за механичен контрол като капани и примамки. Ако по-нататъшно наблюдение и идентификации и праговете показват, че по-малко рисковите решения не работят, се включват допълнителни методи за контрол на вредителите като целево пръскане с пестициди. Използване на неспецифични (неселективни) пестициди се прави само в краен случай.

Когато има опасност от създаване на устойчивост, но опазването на културата изисква нееднократно прилагане на пестициди, за да се запази ефективността на продуктите, трябва да се прилагат наличните стратегии срещу развитието на устойчивост. Това може да включва употребата на няколко пестицида с различни механизми на действие.

Европейска политика за IPM
За успеха на IPM от съществена важност са международните и национални политики и механизми, които да гарантират безопасното и правилно използване на пестициди. В ЕС се полагат усилия за разработване и прилагане на ефективна система за управление за контрол и наблюдение на случаи на вредители и болести в селското стопанство, както и на разпространението и употребата на пестициди на ниво държава. Насърчават се изследванията и развитието на пестициди, насочени към унищожаване на специфични вредители и такива, които се разграждат на безопасни съставни части след употреба.

В момента тече четиригодишна европейска програма PURE за развитие на IPM. Целта є е да осигури практически решения за IPM, така че да се намали зависимостта от пестициди в избрани основни селскостопански системи в Европа, като по този начин допринася за намаляване на рисковете за човешкото здраве и околната среда и за улесняване прилагането на законодателството за приложение на пестициди и производство на храни с необходимото качество.

Съгласно чл.14 от Директива 2009/128/ЕС и чл.55 от Регламент ЕО №1107/2009 спазването на общите принципи за интегрираното управление на вредителите ще се въведе като задължително изискване от 2014г.

IPM програми за всяко стопанство
Интегрираното управление на вредителите не е единствен метод за борба с тях, но дава много възможности, което го прави предпочитан. Чрез него стопаните могат във всеки момент да са наясно за потенциалната опасност от нашествие от вредители и да реагират своевременно и адекватно. Консултантски компании в тази област предлагат програми за IPM. Те определят проблема или потенциала за него и помагат на земеделските производители да спестят пари, като реагират по-рано. По тези програми се изчисляват потенциални загуби и се избират се сортове семена. В тях са посочени режими на поливане и внасяне на торове и подобрители. За всяка култура са избрани видовете хищници и паразити за биоконтрол. Естествените врагове са напълно безопасни за човека и не вредят на околната среда. Те просто възстановяват естествения баланс на природата. Имайте предвид обаче, че биологичната борба не премахва изцяло вредителите, а ги държи на ниски нива. Целта на биоконтрол, е нивата на популациите вредители да са достатъчно ниски, за да се получи успешна реколта. Преценката изисква квалифициран подход.

Важен елемент от интегрираната растителна защита са математическите модели при прогнозирането на вредителите. Моделите са изключително полезни средства при изучаване на агроекосистемите и могат да се използват за прогнозиране на развитието им. Тези методи на прогнозиране дават на професионалните потребители възможност за вземане на по-правилни решения и спомагат за определяне на точният момент в извеждането на химичния контрол.

Софтуерни продукти за IPM
Географските информационни системи (GIS) дават много решения за IPM. Разликата между GIS и стандартен софтуер за бази данни е възможността на GIS за провеждане на пространствени анализи на данните. Например, в таблица са показани различни части от посева и процентите в тях, засегнати от даден вредител. Тези части имат и пространствена заявка. Това е сравнително прост пример, но с оглед на изчислителната мощ на днешните системи, много големи масиви от данни могат да се анализират по подобен начин.

Функцията на GIS за възможността за връзка на бази данни, чиито елементи са места, свързани с тях, е много полезна. Ако имаме и други данни, които са свързани с географска позиция, могат да се комбинират със съществуващата база данни и да се изследват тенденциите на увреждане в цялата област. Могат да се комбинират набори от данни с помощта на точното съвпадение на пространствени данни (например, ако имаме координатите на друга област, можем просто да ги добавим към картата и да разширим границите). Също така ако имаме оценка на щети, но не и координати, можем да прегледаме данните за щетите в познатия регион и да получим прогноза за общите щети. По този начин, GIS улеснява разглеждането на динамиката на популацията на много големи географски мащаби. Различните данни могат да се представят в отделни слоеве.

Използване на GIS и GPS в IPM
Чрез тези две технологии можем много точно да локализираме и картираме полета с различни селскостопански култури и популациите на вредителите. Проучване и наблюдение на популациите от вредители, прогнозиране на нашествия от вредители и движението им, идентифициране и категоризиране на моделите на щетите, оценка на успеха от прилагането на контрол – всичко това се постига с GIS/GPS технология. GIS е отличен инструмент за улесняване на анализите на дистанционно получени данни. Позволява импортиране и дигитализиране на данните.

Картографирането с тези продукти дава възможност за точно и прецизно показване върху картата на плътността и мястото на популациите на вредителите. Това има очевидни предимства по отношение на прилагането на контролна тактика. Получаваната информация чрез GPS може да се анализира във времеви поредици, т.е. отделните слоеве на картата да показват един и същ тип данни от различен период. Това може да покаже не само промените в популациите на вредителите, но когато се комбинира с биологични и екологични знания за вредителя, се предвижда репродуктивен отговор или движение. Ако границите на наблюдаваната зона са достатъчно широки, могат да бъдат идентифицирани популации, отговорни за следващи нашествия.

Очаквани ефекти от IPM
Резултатите, които се очакват от прилагането на IPM са намаляване на рисковете при растителната защита от въздействие върху здравето на хората и околната среда,чрез постигане на баланс между екологичните и икономическите нужди при употреба на комплексни решения. Последица от това ще е производството и предлагането на пазара на безопасна и качествена растителна продукция.

Спазването на принципите на интегрирано управление на вредителите подпомага ограничаването на употребените продукти за растителна защита до необходимия минимум и прилагането на алтернативни подходи или методи за растителна защита. Това ще спомогне и за преминаване към биологично производство в селското стопанство. Други очаквани резултати са предотвратяване появата на резистентност на вредителите към продуктите за растителна защита, намаляване на разходите и постигане на устойчиво производство.