АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина II, брой 2, 2014

Технологично осигуряване на говедовъдната ферма

Технологично осигуряване на говедовъдната ферма

В близките десетилетия пред селското стопанство ще стоят за решаване големи задачи. Фермерските стопанства ще трябва да задоволяват търсенето от бързо нарастващото население и да произвеждат при конкурентни цени. Едновременно с това трябва да съблюдават правилата за охрана на околната среда, стремейки се по всевъзможни начини да бъдат намалени произвежданите емисии от въглероден двуокис. В същото време трябва да се има предвид, че бизнесът с производство на мляко не е бизнес само за едно поколение – по принцип той се продължава от следващите поколения. Всичко това налага натрупваните знания и опит да се прилагат много рационално и още при стартиране на идеята за реализиране на ферма за производство на мляко да се приложат решения, които ще имат живот и в бъдеще, а не са отживелици от минал примитивен опит.


За да сме сигурни, че говедовъдната ферма ще се развива успешно и в бъдеще, трябва да се създадат предпоставки за осигуряване на ръст на производителността на труда. Задачата е да се получи максимално количество мляко, пресметнато за един работник, при комфортни за кравата условия. В Холандия считат, че един човек може да осигури надой 2 000 000 литра мляко в година. В България са малко фермите, в които един работник произвежда 200 000 литра мляко годишно.

Роботизирано доене
В основата на коренната промяна в технологията на млечното говедовъдство стои модернизацията на системата за доене. Така, както внедряването на свободно-боксовото отглеждане промени много елементи, свързани с отглеждането на животните, така и внедряването на роботи за доене на кравите променя коренно цялата идея за производство на краве мляко. Роботът за доене не е само нов начин за организиране на доенето. Роботизирана доилна система позволява контролирането на много фактори индивидуално за всяка крава, включително и такива, които не подлежат на контрол при традиционните технологии на отглеждане. Прилага се нов стил на управление на фермата, при който главна роля в процеса на вземане на решение има кравата, а не фермера. В основата на успеха е ранното сигнализиране за проблемите. Вече се появява възможност за невероятен индивидуален подход към кравите в стадото, а това, заедно с другите предимства, подобрява тяхното здравословно състояние, намалява междуотелния период, намалява разходите на фураж.

Въпросите, свързани с екологическата целесъобразност, играят в млечното животновъдство все по-важна роля. Нараства вниманието към здравето и комфортните условия на отглеждане на кравите. Напълно осъзната е необходимостта процесът на производство на мляко да не оказва неблагоприятно въздействие върху животните. Кравата трябва да има здрав и дълъг живот при комфортни условия, давайки много мляко през целия си живот. Задачата на технологията е достигане на горните изисквания по икономически изгоден начин. Целта е удовлетворяване на основните потребности на кравата без ограничение. Кравата трябва да има свободен достъп до доенето. За да могат кравите да посещават редовно мястото за доене, местата за пиене на вода и зоната за хранене, е много важно да им се осигури възможност за достатъчно продължителна почивка, намалявайки при това натоварванията на краката и на копитата. Ограничаването на тези основни потребности оказва отрицателно влияние на поведението на кравите и естествено, на техния млеконадой.

Принцип на свободния достъп
В основата на роботизираното доене е заложен принципът на свободния достъп. При свободното преместване на кравата тя сама решава дали иска да се храни, да пие вода, да се дои или да почива. Това подобрява нейното самочувствие. Наличието на достатъчна площ в краварника позволява на животните да се държат по-естествено, без да се притесняват за ограничаване на личното им пространство. Това води до подобряване на състоянието на кравата и до удължаване на срока за продуктивното и дълголетие. От сравняването на различни ферми е установено, че животните в социална, свободна за тях жизнена среда, бързо развиват техни собствени индивидуални навици, подчинени на групови правила, към които всички те бързо се приспособяват. Колкото по-малко човекът се намесва в живота на стадото, толкова по-добре се чувстват животните. От човека се иска да осигури следните пет свободи: свобода от глад и жажда, свобода от физически и топлинен дискомфорт, свобода от болка, нараняване и болести, свобода от страх и хронически стрес, свободата да изрази своето естествено поведение.

Въпросът как да се съхрани здравето и продължи продуктивния живот на кравата има елементарен отговор. За да осигурим добро здравословно състояние и комфорта на кравата трябва да осигурим седемте привилегии на кравата: достатъчно количество вода, светлина, пространство, фураж, почивка, въздух и здраве. Доказано е, че препълненият краварник и продължителното очакване на доене и хранене влияе на времето, оставащо за хранене и почивка в лежащо положение. Лошо оразмереният бокс за лежане и недобрата постелка в него също намаляват продължителността на лежане на кравите. А, при останали еднакви фактори, всеки час лежане в по-вече на кравата дава като резултат допълнително 1,5 литра мляко дневно.



Правилна организация на храненето.
От начина на хранене (фуража) зависи не само обема получено мляко от единица консумиран фураж, но и общото здравословно състояние на кравата, в това число нарушаването на възпроизводството и на обмена на веществата. Многокомпонентната фуражна смеска, приготвена с ремарке- смесител, може да осигури балансирана дажба на стадото, но не и балансирано хранене на отделната крава в стадото. Графиката в ляво показва изменението на необходимото количество енергия за една крава в лактация (тя следва изменението на лактационната крива) и осигуряването на тази нужда при традиционната дажба с ремарке смесител при дажба, балансиране по средната млечна продуктивност, в периода на интензивно млекоотдаване има недостиг на енергия, а след линията на нарушено съответствие – излишък. Недостигът на енергия в началото води до намаляване на млечната продуктивност в най-ефективния физиологичен период за кравата, и практически не дава нищо в периода след линията на нарушено съответствие. Това води до неефективно използване на концентрирания фураж.

На графиката в дясно е показано друго решение: балансиране на енергията на смеската, като от средната потребност са извадени 7kg концентриран фураж. По този начин за целия лактационен период има недостиг на енергия в целодажбената смеска и линията на нарушеното съответствие се премества към края на същия. За да се покрие индивидуалната потребност на отделната крава, концентратната смеска се подава от автоматизирана система, която идентифицира всяка крава и отпуска дажба, съответстваща на млечната и продуктивност и на фазата от лактацията. Тази система, съчетана с роботизирано доене, поставя краварството на друга плоскост.

Контрол на качеството на млякото и здравето на кравата
При доене на кравите с робот се включва и автоматична система за контрол на качеството на млякото. По време на доенето непрекъснато се контролира млякото от всяка четвъртина. По този начин се получава важна информация за мастит, съдържание на мазнина, белтък и лактоза, необходими за контрола на качеството на млякото и на здравето на кравата, което дава възможност за бързо реагиране и оптимално качество на млякото. Особено важно е ефективното контролиране на мастита. Своевременната профилактика на мастита предотвратява (помага за) намаляване на приходите заради намаляването на млеконадоя и намалява медицинските и трудовите разходи. Системата контролира количеството на соматичните клетки в млякото, получено от всяка крава при всяко доене. Системата ще забележи всяко тревожно отклонение и ще ви съобщи за него. По този начин с минимални разходи в инвестицията, имате възможност постоянно да контролирате здравословното състояние на виметата на всички крави в стадото.

Управлявайте сами своята кравеферма

Където и да се намирате – в кравефермата, в офиса, на полето или в къщи – система за управление с интернет връзка ще ви предостави пълен контрол над вашата ферма. Тя знае точно какво става в кравефермата и изпълнява едновременно функциите на архивар на данните, операционна система, кравар, личен помощник и на инструктор. Следващата стъпка в оптимизацията на управлението на фермата се явява адаптивния подход към кравата. Вече въпросът не е само в това кравата да произвежда по-вече мляко. Нас ни интересува как да получим най-добрите икономически показатели. Това означава да обвържем обема на производството с цените на млякото и фуражите. Системата автоматически изчислява оптималното количество концентрат и оптималния интервал между доенетата за всяка крава. Постоянният контрол позволява да се повиши рентабилността. По-голямата част от времето фермерът трябва да прекарва със своето стадо, грижейки се за него. Но управлението на фермата не може да се определи като работа в офиса. Нито непременно е необходимо фермерът да бъде непрекъснато във фермата. Имайки постоянна връзка със системата за управление на фермата, вие по всяко време притежавате всички оперативни данни, а също така притежавате и инструментите, които са необходими за контрол, за вземане на мерки и за подобряване на показателите на фермата – независимо по кое време и от кое място по света.

За фермера пълен работен ден не означава от 6 до 22 часа. При наличие на автоматична система за управление се променя и информацията, която му се подава автоматично. В началото системата е подавала само онази информация, която е искал да знае фермерът. Сега подава с предимство само това, което той трябва да знае. А щом той знае това, което трябва да направи, на него му остава много време за това, което би искал да направи.

Системата позволява да се осъществи така нареченото управление по отклоненията, като се намесвате в работата на фермата само там, където се налага обръщане на внимание. Тя помага да действате точно в необходимото време и на необходимото място, ще помогне да подобрите резултатите от вашата дейност, ще ви гарантира по-задълбочен анализ на получените показатели. Всичко това ви прави по-ефективни.

Енергийна ефективност
Енергийната ефективност в една кравеферма няма нищо общо с тази на една жилищна или производствена сграда, в която работят хора. Тук основно се съобразяваме с изискванията на животните и на човека осигуряваме топлинен комфорт само в зоната, в която той има продължително натоварване. Но във всички случаи сме длъжни, не само за да бъдем в крак с модата, да се грижим за енергийната ефективност.

Една високопродуктивна крава отделя почти 1000W топлина. В една кравеферма за 200 крави имате включен калорифер 200kW, който работи денонощно. Тази топлина, през системата за естествена вентилация, отлита в пространството. За нейното получаване е изразходван фураж и погледнато практично, си е чиста загуба. За съжаление няма практично решение за оползотворяването и.

Една високопродуктивна крава дава средно 30-35 литра мляко с температура 370С, което веднага се охлажда до 40С. Тази енергия обаче можем да оползотворим и да я използваме за подгряване на необходимата технологична топла вода или на водата за пиене на кравите през зимния сезон.

Друго, в което можем да търсим икономия на енергията е осветлението. Дори и да не поддържаме 150 лукса осветеност, за това се разходва много енергия и трябва да се използват енергоспестяващи осветителни тела. Но тук не трябва да се отива до крайност. Осветлението с LED е много икономично, но не осигурява необходимата равномерност на осветеност, а движението на кравите с преминаване през мини зони на осветено и затъмнено място ги притеснява.

Всичко това са направления за постигане на пряка ефективност от приложеното техническо решение. Аз бих обърнал внимание обаче на един друг аспект на енергийната ефективност и технологичния ефект – това е качеството на оборудването. В желанието си да спестим сме готови да купим една по-евтина машина, отколкото тази с по-висока цена. Особено ако разликата в цената е много голяма. Но тази по-висока цена със сигурност се дължи на по-ниската експлоатационна мощност и по-високото качество на използваните материали. Нека сравним две скреперни инсталации, извършващи една и съща работа – едната с мощност 3,5 kW, а другата с 0,5 kW. Нека едната работи със стоманено въже, а другата с калибрована верига, имаща високо съдържание на титан. Първата е с около 50% по-евтина. Но в края на първата година започвате да имате неприятности: износено въже, необходимост от подмяна на същото. Практически всяка година вие ще купувате ново въже, понеже въжето не ви дава сигурност в позициониране на скреперните лопати. Освен това ще трябва да пускате и спирате скрепера ръчно, а това означава да имате един допълнителен ангажимент. При втората, опитът ми в България показва, че една такава верига ще има живот минимум 25 години, като приблизително на 5 години трябва да смените само една износена вече задвижваща ролка. А всяка една заменена част означава неизползван енергиен ресурс за производството и. Допълнителна екстра са неприятностите, които винаги идват в най-неподходящия момент. Мога само да добавя, че не бива да бъдем евтини на брашното и скъпи на триците.

Съвременните технологии в нашето говедовъдството
Прилагането на съвременни технологии в нашето животновъдство не е невъзможно, особено сега, когато знаем какво става по света и дали е принцип или техника, можем да го купим или да си го разработим сами. Нещата обаче са свързани по-скоро с условията и предпоставките за развитие на този бизнес в България и с психиката на хората, които се занимават с него. Преднамерено избягвам сега думата фермер, защото една част от занимаващите се с този бизнес са предприемачи, а тези, които пряко се занимават с отглеждането на животните, са или наемни работници, или хора без достатъчно грамотност или опит във взаимоотношенията с държавата и начините за финансиране и субсидиране. Първата категория знаят как да осигурят финансирането и субсидирането, но не са запознати със спецификата на бизнеса и лесно могат да бъдат подведени от добри търговци да инвестират много пари за ненужни неща. Втората категория, в голямата си част, нямат достъп до кредитните институции и се страхуват от самата дума кредит. А и нямат с какво да ипотекират кредита. Изпитват страх и да опитат да участват в субсидираща програма, поради психологически и причини и такива от липсата на организация за лесен достъп до тези програми. Не искам да бъда лош пророк, но втората категория са обречени на изчезване. Защото изграждането или модернизирането на една ферма става не само с желание, а и с много пари.

Преобладаващата част от отглежданите в България крави са вързани на ясла. Без да влизам в детайли ще кажа, че при такъв начин на отглеждане на кравите е почти невъзможно (и икономически неоправдано) да се получи чисто мляко. Европейските директиви имат едно съществено изискване в областта на млечното говедовъдство: допустимо ниво на общ брой микроорганизми и на соматични клетки в млякото. Което е в нормата, е мляко. Останалото е боклук. Не се наемам да правя оценка колко от произведеното в България е мляко, и колко не е. Всеки обаче може сам да си направи една проста оценка за това. Първото условие млякото да има брой микроорганизми в рамките на допустимото, е тялото на кравата да бъде чисто. Когато пътувате и видите край пътя пасящи крави, се загледайте в тях. Ако от коремите и задните им крака висят засъхнали топки с мръсотия, знайте, че от тази крава няма да се получи чисто мляко. Самата технология на вързано отглеждане на кравите предразполага към замърсяване. Технически средства за предотвратяването му практически няма – възможно е само с много ръчен труд.

За да се излезе от тази ситуация, държавата трябва да вземе разумно решение как да помогне на тези хора да излязат от капана, в който са попаднали. И не с отлагане на срокове за допустимост на замърсено мляко, а със създаване на условия да се произвежда чисто. Мръсните крави не са факт само при втората категория хора, занимаващи се с производство на мляко. На тези снимки виждате три кравеферми в България. И трите са на фирми, които имат и млекопреработване, което означава, че няма случайни предприемачи между тях. Първата ферма е направена с кредит, но без да се ползва субсидираща програма. При втората и третата са ползвани и субсидиращи програми.

В първата ферма са спазени всички предпоставки за осигуряване на уют на кравите. В помещението са създадени условия кравите да се чувстват добре, а скреперът за почистване на тора не само поддържа чистотата на пътеките, но и действа възпитателно на кравите - те лежат само в правилно оразмерени легла. Кравите са чисти и спокойни, преобладаващата част от тях лежат. Във втората ферма технологичното оборудване по качество е равно с оборудването на първата. Направени са неминуеми компромиси с вътрешното разпределение, защото е реконструкция на съществуваща сграда. Както виждате, имате един чист краварник с мръсни крави. Това се получава, защото кравите се пускат на двор, който (посредством трактор с булдозер) се чисти веднъж седмично. Кравите имат свободен достъп до двора и лежането там е причина за замърсяването. В третата ферма са инвестирани много пари по нитратната директива за решаване на въпроса с торосъхранението. Закупеното за това оборудване е неподходящо за прилаганата стара технология и не спомага с нищо ефективността на фермата. А кравите предпочитат да лежат в тора на двора, защото в помещението не им е уютно.

Искрено се надявам, че ще започнем вече да правим само кравеферми, в които кравите да са щастливи. Тогава и собствениците им ще бъдат щастливи.