АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина V, брой 2, 2017

Светът на биологичното земеделие

Развитие, правила и добри практики

Светът на биологичното земеделие

През последните години все по-често се говори за “органични”, “екологични” или “биологични” продукти. Манията по чистите и здравословни храни превзе българския пазар, но повишеният потребителски интерес към тази ниша се оказа предпоставка не само за развитието на цял един сектор, а и за злоупотреби от страна на производителите.
Предизвикателствата пред хората, избрали да се занимават с биологично земеделие, са изключително много на брой. Те са нагърбени с нелеката задача да произвеждат екологично чисти продукти по скъпи методи, като едновременно с това да запазят конкурентоспособността си и да се съобразяват с принципите на пазарната икономика.


Мнозина използват термина “биопродукти” без да са съвсем наясно какво точно означава то. По дефиниция биологичното земеделие е система за производство на селскостопански продукти, която обслужва възстановяването и рециклирането на природните ресурси. Или с други думи: при този метод за производство активно се опазва биоравновесието в околната среда.

Храните от животински и растителен произход се наричат “биологични”, само ако техният производител притежава специфичен сертификат, а дейността му е редовно контролирана от съответните органи. Важно е да се знае, че биологичното производство изключва употребата на всякакви изкуствени добавки и подобрители - синтетични пестициди, хербициди, изкуствени торове, растежни регулатори, генетично модифицирани организми, антибиотици и хормони. Това важи както за веществата, използвани при обработването на продуктите, така и за онези, прилагани по време на отглеждането на суровините.

Развитието на биологичното земеделие е основано на система от процеси, които водят до устойчивост на екосистемите, както и до запазване на храните и техните хранителни стойности. Сред принципите на това производство са отговорното използване на енергията и природните ресурси, поддържането на биологичното разнообразие и на местния екологичен баланс, съхраняването и подобряването на плодородието на почвата.

Биологичните продукти биват наричани още “екологични” или “органични” - всички тези наименования са взаимозаменяеми. Не бива обаче да се бъркат с натуралните продукти, които се произвеждат от естествени суровини без каквито и да е други ограничения или правила.

Съществуват две основни групи биопродукти - храни и нехрани. При храните е от съществено значение съответният продукт на биологичното земеделие да е бил отгледан и преработен без използването на синтетични вещества, консерванти, оцветители, изкуствени подсладители или други помощни вещества при преработката. Абсолютно забранено е използването на ГМО и техни производни!

Изискванията към нехраните са подобни - те могат да бъдат произведени чрез преработка на биологично отгледани продукти, без използване на изкуствени добавки. Примери за такива продукти са етеричните масла, екологично чистите козметични продукти и дрехите от биологично произведени материи.

Но как това направление в земеделието се превръща в мода, превзела целия свят?

Възникване и развитие на биологичното земеделие по света
През 80-те години на XX век за пръв път се заговаря за сертифицирано биологично производство. Лидерите в тази сфера са САЩ и повечето държави от Западна Европа. В началото хората са скептични към екстравагантната иновация, но само едно десетилетие им е необходимо, за да открият нейния огромен потенциал. През 90-те години биологичното земеделие заема все по-големи дялове, благодарение на печелившата комбинация между повишен потребителски интерес и държавни субсидии. Въвеждат се програми за защита на околната среда и правно регулиране на биологичното производство. Контролът е строг, за да бъдат потребителите доволни.

През 2002 година Съветът на Европейската комисия създава официална дефиниция на понятието “органично (биологично) екологично земеделие”.

Съвременни тенденции в световен мащаб
Биологичното земеделие се радва на все по-голям интерес от страна и на потребителите, и на производителите. Причините все повече хора да търсят качествени биопродукти са различни - някои са загрижени за екологичното равновесие, а други - за своето собствено здраве.

Според доклада “Светът на биологичното земеделие 2016” тенденциите са площите, заети с биоземеделие, да се увеличават. В момента общо 43,7млн. хектара в 172 страни са сертифицирани за производство на биохрани. Нещо повече - този ръст е устойчив, тъй като от 1996 година до днес не се е наблюдавал застой или спад, дори в най-тежките години на икономическа криза.

Над 90% от произведените биопродукти в световен мащаб отиват при потребители от Европа и САЩ. Любопитно е да се отбележи, че там търсенето е по-голямо от предлагането, затова се налага внос на биопродукти, най-често месо и млечни продукти от Южна Америка, Азия и Австралия. Най-големи площи са предназначени за производството на кафе, маслини, орехоплодни, грозде, какао, ягодоплодни, медицински растения, ароматни растения и дървесни овощни видове.

Около 1/3 от сертифицираните площи за биологично земеделие в света се намират в Австралия и Океания. Най-голям ръст пък се наблюдава в Латинска Америка и Африка.

Тъй като пазарът на биологични продукти бележи среден ръст от 15% годишно, то не е чудно защо държавите от Централна и Източна Европа също се опитват да напреднат в този сектор, независимо какво им коства това. Основната грешка, която тези страни допускат обаче, е развитие на износа и пренебрегване на възможностите, предлагани от техния вътрешен пазар. В резултат на тази тенденция биопроизводителите трудно възвръщат инвестициите си, а местните потребители не купуват техните стоки заради прекомерно високата им цена. На фона на тази информация би било интересно да проследим как се развива биологичното земеделие в нашата страна.

Развитие на биологичното земеделие в България
През 1965 година към Института за защита на растенията се създава първото в България учреждение за проучване на биоразнообразието на агроекосистемите. Десет години по-късно - през 1975 година - тази дейност се разширява чрез изграждане на първите биолаборатории за производство на насекоми за биологична защита на растенията.

Тези два факта поставят основите за развитието на екологосъобразните практики в нашата страна. Въпреки че все още сме далеч от лидерите в биологичното производство, бихме могли да черпим идеи от техния опит. За да се преориентираме от конвенционално към интегрирано и биологично производство, бихме могли да приложим похватите, използвани от страни като Полша, Чехия и Балтийските републики. Тяхното земеделие наподобява българското по редица параметри, ето защо тъкмо техните прийоми биха били най-ефективни за нашите цели.

Считано от 2003 година, разрастването на този сектор в България е постоянно, като броят на сертифицираните за биоземеделие площи и оператори непрекъснато се увеличава. Към 2016 година 1,5% от използваемата земеделска площ в страната е сертифицирана като подходяща за биологично земеделие. Освен това 5% от регистрираните земеделски стопани имат право да се занимават с тази дейност.

Важно е да се полагат усилия за развитие на биологичното земеделие в България, тъй като екологичното производство е сред отраслите с най-голям потенциал както за износ, така и за регионално потребление. Колкото по-скоро се преустанови практиката да се стартира проект в сферата на биологично земеделие, само за да се усвоят средства от поредната субсидия на Европейския съюз, толкова по-добре за българските производители, които наистина се стремят към продукция на високо ниво. В страните от Западна Европа има недостиг на биопродукти и българските стоки като билки, плодове, зеленчуци, мед и ядки имат реален шанс да достигнат до тамошните пазари.

Биопродукти в България
Българските биопроизводители са се фокусирали върху многогодишните култури. Ябълките, ягодите, малините, сливите, лешниците и розовото масло са сред най-често изнасяните екологични продукти. Но не и единствените, които се произвеждат.

Основните култури, които се отглеждат в страната ни по биологичен начин, са трайни насаждения (плодове и орехоплодни като лешник, орех и бадем), зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, овес, спелта и лимец), технически култури (слънчоглед, маслодайна роза, лавандула, медицински растения, подправки и билки), зеленчуци (домати, краставици, лук, моркови, марули, карфиол, броколи, грах и култивирани гъби).

Освен производство според МЗХ биологичното земеделие в България включва и преработка на органични продукти като например сушене и замразяване на билки, подправки, семена, кореноплодни, плодове и зеленчуци; преработка на билки и подправки; консервиране на плодови, плодово-зеленчукови и зеленчукови храни с ниско съдържание на захар; преработка и разфасоване на пчелен мед и пчелни продукти; производство на масла и козметични продукти чрез преработка на етерично-маслени култури; преработка на мляко и млечни продукти; производство на сладка от меки плодове и дестилация на етерични масла.

Основни правила при биологичното земеделие
Както стана ясно качеството на сертифицираните биопродукти е гарантирано от множеството правила, които трябва да бъдат спазвани от техните производители. В никакъв случай не се допуска използването на синтетични пестициди, хербициди, изкуствени торове, растежни регулатори, генетично модифицирани организми, антибиотици и хормони. Но това не е всичко.

От фермерите се изисква да използват добри практики за контрол върху вредителите, болестите и плевелите, каквито са физическите бариери, култивацията и устойчивите сортове. Що се отнася до наторяването, е необходимо да се използват естествени торове с цел опазване качествата на почвата и гарантиране чистотата на продукцията. Тези две условия правят отглеждането на продукцията несравнимо по-трудно, отколкото при конвенционалните методи, позволяващи използването на широк спектър от химически препарати с цел опазване здравето и засилване растежа на растенията.

Българските производители, получили субсидии от ЕС, трябва да се съобразяват и с редица други правила, установени и проверявани от съответните комисии. Те най-общо касаят правната рамка на биоземеделието; спецификите при производството на растения, семена, преработени продукти; отглеждането на животни; винопроизводството и аквакултурите.

Най-разпространените практики за развитие на биологично земеделие
За да може българското биологично земеделие да достигне световно ниво, а България да се превърне в предпочитан доставчик на екологично чисти храни, не просто трябва да се спазват всички изброени до момента правила. Необходимо е да се спазват добрите практики в тази сфера, утвърдени с годините като работещи от по-напредналите професионалисти в тази област.

Препоръчва се да се засаждат видове, които са с по-висока резистентност на регионалните болести и лесно се адаптират към условията в съответната местност. Също така е важно земеделците да се възползват от всичко налично - перфектният вариант е, ако животните във фермата консумират засадени за целта растения, а площите, предназначени за биопроизводство, се наторяват чрез отпадъчните вещества, отделяни от същите тези животни.

Успешните биопроизводители никога не забравят колко зависими са от прищевките на природата. Ето защо се опитват да използват отговорно нейните ресурси, да опазват биоразнообразието и местния екологичен баланс, както и да се грижат за почвата, така че тя да не изгуби своите плодородни свойства.

Установени са няколко основни принципа на биологичното производство. Сред тях са балансираното използване на хранителните вещества и органичната материя в почвата; ефективното използване на водни, почвени, растителни и животински ресурси; постигане на разнообразие на генетичните ресурси; минимални външни вложения; рециклиране на хранителни вещества (компостиран оборски тор, растителни остатъци и други); използване на бобови култури и зелено торене; адаптиране на производството към местните агроклиматични условия; отглеждане по възможност на местни сортове растения; прилагане на минимум почвени обработки и биологична растителна защита; оказване на минимален негативен ефект върху природната среда - превантивни методи като устойчиви към болести култури; механичен контрол; сеитбообращения с житни (ръж, пшеница) и смесени култури за потискане на плевелите.

Органичен тор за перфектна почва
Устойчивото управление на почвите в биологичните земеделски системи изисква познаване и използване на механизмите за поддържане на всички качествени параметри на почвата - физични, химични и биологични - в оптимални стойности. Все пак състоянието на почвата е от съществено значение за отглеждането на добра биореколта, но използването на изкуствени подобрители и синтетични торове е абсолютно забранено. Доказано е, че почвата, управлявана по органичен начин, има по-високо качество в сравнение с конвенционалната. Ето защо основната цел на всички биопроизводители е да се постигне дълготрайно поддържане на почвеното плодородие чрез използването на естествени средства и органични материали - оборски тор, компост, растителни остатъци, зелено торене, приложени в рамките на правилно сеитбообращение, за което ще стане дума след малко.

Необходимостта от такива необичайни техники има няколко обяснения. На първо място, изкуствените торове причиняват огромна вреда върху човешкото здраве. Освен това наторяването не е просто механично внасяне на количества азот, фосфор, калий в почвата, а начин да се “съживи” почвата, за да може да възвърне своето равновесие и да предоставя пълноценна храна на растенията.

Един от най-често срещаните методи за обогатяване на почвата е чрез оборски тор или иначе казано - отпадните вещества, отделени от добитъка. Важно е да се отбележи, че при използването на оборски тор трябва да се спазват определени норми, защото има риск растенията да усвоят прекалено много азот и да образуват вредни нитратни съединения.

Зеленото торене е похват, при който се засява култура без реколта - едногодишна, бързорастяща и даваща голямо количество вегетативна маса. Най-често производителите избират бобови култури, а каквато и да е избраната култура за зелено торене, тя се нарича “сидера”.

Сидерата се засява между две основни култури, след като е обрана реколтата от първата и преди да бъде посята втората. Месец-два преди засяването на новата основна култура, сидерата се стъпква, насича и вкарва в почвата. За по-лесно някои производители постигат този ефект чрез изораване, но оранта вреди на почвеното здраве, така че този метод е спорен. Зеленото торене подобрява основни физични параметри на почвата и намалява загубите от ерозия. Ефектът зависи от климатичните фактори и почвените характеристики, но при всички положения е благоприятен.

Биохумусът представлява изпражнения на червеи, които се хранят с оборски тор. Предпочитани от биопроизводителите са калифорнийските червеи, тъй като са най-лесни за отглеждане и най-бързо размножаващи се. При наторяване с биохумус не може да се получи предозиране - нито с азот, нито с друго вещество - защото той е “жив”. Той съдържа безброй микроорганизми, които осигуряват бавно усвояваща се, но същевременно достатъчно богата храна на растенията. Предимствата на биохумуса не се изчерпват с това. Той действа като регулатор на влажността, благодарение на което почвата не може да стане прекалено влажна или прекалено суха. Освен това в него 80% от плевелните семена са изядени от червеите, така че шансът реколтата да остане незасегната от плевели нараства драстично.

Чудото, наречено “сеитбообращение”
Сеитбообращението представлява редуване на културите по време и по място върху определена обработваема площ. Съществуват различни причини, поради които отглеждането на дадена култура върху същата площ намалява величината на добива от нея. Те са обединени в четири по-общи групи: биологични, химични, физични и стопански.

Към биологичните причини се отнася опасността от намножаване на едни и същи плевели, болести и неприятели по растенията. Химичните причини обхващат опасността от едностранчиво „изнасяне“ чрез продукцията на хранителните вещества в почвата. Физичните причини касаят опасността от влошаване на физичните свойства на почвата при прилагане на еднотипна технология за обработката є. Към стопанските причини спада необходимостта да се съхрани почвеното плодородие чрез подходящо редуване на културите при получаване на високи и стабилни добиви.

Всяка култура формира специфична микрофлора, съставът на която зависи от състава на растителните остатъци от предхождащата в сеитбообращението култура. Зеленото торене увеличава количеството и активността на почвената микрофлора и способства за бързото протичане на минерализационните процеси. Това е важно, защото поддържането на жизнени микроорганизми в почвата е задължително условие за устойчиво земеделие. Те разлагат органичната материя, освобождават хранителни елементи в достъпна за растенията форма и имат важна роля в хранителните цикли и формирането на почвената структура.

Разнообразяването на сеитбоборащенията с различни култури и тяхната ротация също има положително влияние за запазване на разнообразието и активността на микроорганизмите в почвата. Това е предпоставка за протичане на процеси, осигуряващи по-голямо количество достъпни за растенията хранителни елементи, което способства за получаване на по-високи добиви. Устойчивото управление на почвите при биологично земеделие изисква системен контрол на всички основни почвени параметри. Добре структурираното сеитбообращение, включващо бобови култури и земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация, са основа на устойчивите биологични системи.