Технологията No-Till е земеделска практика, която имитира природата и работи навсякъде по света

Разговор с г-н Александър Китев, No-Till консултант на фирма Агримат България

Представете накратко Агримат България и нейната дейност.
На пръв поглед съм обикновен земеделец. Обработвам земи край София и Ихтиман. Но когато посетите полетата ми ще видите нещо различно, необичайно – земята не е изорана, растителните остатъци от предходната култура са останали между редовете, стърнището от пшеница не е обръснато до голо и там стърчат почти 2 педи слама. Защо е всичко това? Отговорът се нарича технология No-Till – казано с други думи това е земеделска практика, при която се имитира природата. И ако се огледате когато пътувате – извън пространствата, където е действал човекът, всичко е затревено, а почвата е покрита и защитена.

Целта на екипа на Агримат България е да популяризира технологията No-Till сред българските земеделски стопани. Ние самите непрекъснато пътуваме, четем и се учим от най-добрите No-Till-ъри по света. В края на януари летяхме до САЩ, за да посетим XXI-вата Зимна No-Till конференция – събитие от световен мащаб, където в рамките на 4 дена водещи фермери и учени изнасят презентации по темата. Технологията дотолкова е променила мирогледа ни, че няма как да се върнем към старите, традиционни и общоприети обработки. Прилагаме я в нашето земеделие от 5 години и всичко, което сме чули и видели по света, сме внедрили у нас. Вече сме се убедили, че No-Till работи и в България.

Много хора може би се чудят защо се занимаваме и популяризираме No-Till. Това, което ме накара да започна, е стряскащата информация, предоставяна от редица световни източници – за сто години интензивно земеделие вече сме загубили 80% от хумуса в почвата. Всички могат да си направят бърза сметка колко им остава на другите 20%. Преди век органичното вещество е било 9-10%, сега е голямо щастие, ако някъде се намерят нива от 2-3%. Това поставя въпросът какво ще завещаем за идните поколения. Във всеки един бизнес, освен търговска надпревара трябва да има и доза социален ангажимент. Технологията No-Till е полезна за земеделеца, защото с изграждане на здрава почва, неговото стопанство създава по-добра реколта и печели повече с по-малко разходи. А от друга страна, като необезпокояваме почвата с обработки ние преустановяваме процеса на почвена деградация, не губим органично вещество и дори в един момент започва тенденция по изграждането му.

Какво точно представлява No-Till технологията?
No-Till е технологията на майката природа, която милиони години по този начин е отглеждала растенията. А защо след като така са вирели дивите растения да не могат и културните, без ние да ровим, без да е нужно да обработваме. Неслучайно надсловът на последния семинар, който организирахме, бе „Що е то No-Till и има ли почва у нас?“ Аз бих добавил „за неговото прилагане“. Отговорът е „да“, технологията работи навсякъде по света, където има почва.

"Нека като седнем в селското кафене да се похвалим колко земни червеи имаме в 1м² почва, а не колко кг сме добили от дка“, казва в свое интервю един виден специалист в областта на No-Till. Някои биха се подсмихнали – „червеи?“. А в много български полета тях вече ги няма. И микроорганизми също няма. Почвата се превърна в „субстанция“, където растенията се вкореняват – полагаме семена, тор, поливаме и чакаме реколта. А нещата не стоят така. Рядко се замисляме какво е почвата за нас - отсъствието на въздух и вода ще забележим веднага, а почвата под краката си възприемаме като даденост.

Може да срещнете определението „технология с нулева обработка на почвата“ или „директна сеитба“, но както и да я наречете, по своята същност No-Till е една ресурсоспестяваща и регенеративна практика, използвана от много фермери по света. Ние от Агримат всяка година организираме образователни семинари и демонстрации по полетата, където участниците получават практическа информация и виждат, че технологията работи и на местна почва. При технологията No-Till операциите на полето се свеждат до сеитба, торене, пръскане и жътва.

Сега, на изложението АГРА 2017, ние присъстваме с нашите две No-Till сеялки - NOVAG и Turbosem II, както и с No-Till стрипер хедера Shelbourne. No-Till сеялките сеят направо в растителните остатъци на предходната култура, а хедерът жъне, като отнема само зърното от класовете и оставя стеблата на пшеницата да стърчат на полето. Тази стърчаща слама изиграва огромна консервираща роля – от една страна, през зимата задържа снега в полето, а от друга, пази сянка на почвата през горещите месеци. Така почвата не се загрява, а влагата от нея не се изпарява.

Ето един прост пример – нека погледнем на почвата като на една обширна обвивка, която покрива Земята – както нашата кожа обвива човешкото тяло. Със сигурност на кожата не би є харесало ако някой я остави оголена на жега или студ, ако я пробожда, или дълбае в нея, драска я, мачка я. Така реагира и почвата. Трябва да се научим да гледаме на почвата като на жив организъм. И да запомним няколко постулата, който аз обичам да повтарям: „Грижете се за почвата си – безплатен обяд няма!“, „Здрава почва – добра реколта!“ и един, който ми е особено любим: „Пазете почвата – от нея повече няма да се произвежда!“. Последния научих преди няколко месеца, когато бях на обмяна на опит. С група български земеделци ходихме в стопанството на нашия нов партньор - фирма Агро-Союз в Украйна, където от 15 години успешно се прилага No-Till. Те не ровят в почвите си от 2001 г. Какво видяхме и научихме там би могло да бъде тема на друг разговор.

Като първи в България, които заговаряме за No-Till, имахме възможността на подберем и най-добрата техника за успешното є прилагане. Искам да дам един съвет на тези, които са решили да се занимават с No-Till – да си купят директна сеялка не е първото нещо, което трябва да направят. Така не се става No-Till-ър. Информирайте се, четете, запознайте се със спецификите на No-Till и едва тогава вашето стопанство ще бъде финансово стабилно.

Как се възприема тази нова технология от българския земеделец? Какви очаквания има и притеснява ли го този преход?
Земеделците, които дойдоха на обмяна на опит в Украйна, вече не се питат „Какво е No-Till!?“ Пред тях стои въпросът как да стартират No-Till в своите стопанства, защото това, което видяха по полята на Агро-Союз, не подлежи на съмнение. Но според мен преходът у нас ще е бавен и постепенен. Трябва първо да се осъзнае, че почвата е основният ресурс на земеделеца и той трябва да се грижи за нея. Тези червеи, които споменах по-горе, са първият явен, очевиден индикатор дали почвата е „здрава“. No-Till-ърите в Америка имат такава мярка, ако в една голяма буца пръст намериш 12 червея, то микробиологията функционира и почвата работи в полза на своя стопанин.

През изминалото лято шест български земеделски стопанства избраха да приберат своята реколта от пшеница с No-Till стрипер хедер Shelbourne. Четири от тях засяха ожънатите полета с покривни култури, направо в растителните остатъци - така както изисква технологията No-Till. Началото е поставено - остава да вървим уверено напред! Много са и тези, които си мислят, че вече прилагат технологията – дисковал стърнището и засял ряпа, или си купил директна сеялка и вече е No-Till-ър, но такъв не се става със засяване на нещо или с придобиване на поредното желязо. No-Till-ър се става когато изградиш ново мислене – процесът започва в нашите умове.