АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина V, брой 6, 2017

Българските автохтонни породи овце се отличават с уникални показатели

Разговор с г-н Румен Стоянов, Председател на СНЦ ОРАПОБ – град Калофер

Българските автохтонни породи овце се отличават с уникални показатели

Г-н Стоянов, ще представите ли Организацията на Развъдчиците на Автохтонните Породи Овце в България?
Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България е създадена на 11-ти март 2008 година със селище на управление град Силистра, с председател професор Костадин Желев. Лицензирани са 7 породи овце, а именно Каракачанска, Медночервена шуменска, Реплянска, Дъбенска, Средностаропланниска, Сакарска и Среднородопска, за които са разработени развъдни програми.

От 1-ви юли 2010 година седалището се мести в Калофер, където аз поемам ролята на председател. Дейността продължава да се изпълнява със същите породи овце. Тук в центъра на България, работата с породите овце намери своето най-естествено седалище. Определено този район може да се приеме като една от люлките на родното ни овцевъдство, където са създадени такива забележителни породи овце като Дъбенската и Средностапопланинската и Калоферската дългокосместа коза.

Тук овцевъдството е изиграло една от най-съществените роли в националното ни възраждане, като основа на развиващи се гайтанджийство, абаджийство, кожарство, килимарство и производството на козяци, чулове и дисаги, а кашкавалът, пастърмата саздърмата и сиренето са ценени и добре познати на Изток и на Запад. Тогавашните сдружения на овцевъдите са били едни от най-щедрите дарители при строежа на училища, читалища и изпращането на будни български младежи на обучение в чужбина.

С какво се отличават българските породи овце? Защо е важно да ги опазим?
Едва ли има друго производство освен овцевъдството и козевъдството, което може да бъде така тясно свързано с биопроизводството, тъй като автохтонните породи са най-добрата му основа.

Българските автохтонни породи овце се отличават с това, че те са продукт на народна селекция и тяхната приспособимост е към условията на отглеждане в конкретия регион. В резултат на това, те се характеризират с уникални фенотипни и генотипни показатели, отразяващи се в тяхната продуктивност и различие от комерсиалните породи овце.

За правилното функциониране на развъдните програми и за ориентация в тенденциите на развитието на популациите се налага набиране и допълнителна информация като екстериорни показатели, интензитет на растеж, опетняване и т.н., които досега не са били изучавани. За щастие при някои от породите (Реплянска и Каракачанска) нашите предци са ни оставили достатъчно такава, но при други съвсем липсва. Това е наше задължение за потомците ни.

В този контекст, традиционно сте сред организаторите на Национален събор за опазване на местните български, селскостопански породи, чието следващо издание предстои. Ще разкажете ли малко повече за това мероприятие?
Началото на Традиционния събор за опазване на българските породи животни е поставено от професор Костадин Желев и зооиженер Стефан Чолаков през 2005 година. Аз продължавам неговото случване.

Тази година за провеждането на събора вземат участие с финансова подкрепа и Министерството на земеделието и храните под патронажа на министъра Румен Порожанов, който изцяло подкрепя идеята за опазване на местните породи животни в България. В организирането на мероприятието взема всяка година участие и ИАРСЖ – град София.

Това събитие е свързано с популяризиране на произвежданите животински продукти, най-вече сирене и месо, което е характерно с уникалните си вкусови качества. Благодарение на тази уникалност, все повече се разширява пазара и търсенето им.

Какъв е Вашият съвет към българските овцевъди?
Съветът ми към фермерите, отглеждащи местни породи животни, е да продължават със същата амбиция и настоятелност за опазването им като генофонд на България без да проявяват излишна комерсиалност.

Прелисти броя

  • Прелисти този брой на списание АГРОБИО ТЕХНИКА

още в рубриката

Новини

реклама



  • Кампания stopillegal.com