АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VI, брой 4, 2018

Работим по пелетиране на растителните остатъци

Разговор с Проф. д-р Георги Костадинов, Ръководител отдел Механизация и хидромелиорация в ИПАЗР "Никола Пушкаров"

Работим по пелетиране на растителните остатъци

Ще разкажете ли на нашите читатели малко повече за себе си и своята дейност?
С научна дейност се занимавам от почти 40 години. Завършил съм Русенския университет, специалност Селскостопанско машиностроене, а след това Приложна математика в ТУ – София. След което станах докторант в тогавашния НИМЕСС-София. И оттогава досега работя по проблемите на механизацията на процесите в земеделието. Работата ми е свързана с механизацията на процесите и машините за отглеждане и прибиране на плодове, картофи и зеленчуци; разработване и изпитване на машини и съоръжения, оптимизиране на тяхната работа; търсене на възможности за повишаване на тяхната производителност и повишаване на износоустойчивостта на елементите им; подобряване и оценка на качеството на работа на машините за растителна защита с оглед намаляване замърсяването на околната среда. Стремили сме се винаги да решаваме актуални и полезни за практиката проблеми, свързани със селскостопанското производство и машиностроене съобразно конкретните условия на различните етапи от развитие на земеделието у нас.

В контекста на повода за нашия разговор ще спомена, че още преди повече от 30 години разработихме три технологии с комплект машини за прибиране и оползотворяване на изрязаните лозови пръчки. Тогава за първи път у нас произведохме гранули (пелети) от лозови пръчки.

В конкурса за иновации на изложението АГРА 2018 сред отличените бе вашата технология за пелети от биомаса от лавандула. Разкажете повече за тази разработка.
Тази разработка беше генерирана вследствие на нашата постоянна цел да се стремим да намираме актуалните проблеми и да предлагаме решения на практиката. От дълги години в института се работи по пелетиране на растителните остатъци от различни селскостопански култури в това число и гранулиране на органоминерален тор на базата на птичи тор. В тази проблематика беше и докторската теза на доц. Юрий Енакиев, който е ръководител на колектива по тази задача. Изхождайки от бума в производството на лавандула, ние насочихме нашата работа в изследване на възможностите за пелетиране на остатъците, които се натрупват край дестилационните предприятия. Наред с възможностите за енергийно оползотворяване на тези засега отпадъци, могат да се появят и други възможности за оползотворяване на вече пелетирания продукт, който ще има компактна маса и възможност за транспортиране.

Какво е нейното значение за околната среда?
Естествено решаването на тази задача ще има важно екологическо значение. Предвид непрекъснатото разширяване на площите с лавандула край дестилаторните предприятия ще се създават предпоставки за нарастване количеството отпадна маса. То с течение на времето ще се превърне в сериозен екологичен проблем. Решаването му чрез оползотворяването на тази отпадна биомаса ще позволи да се избегне замърсяването.

Върху какви други интересни проекти работите в момента?
Наред с работата по тази тема друг интересен проблем, по който работим в момента е създаване на нови покрития с висока твърдост, износоустойчивост и трибоефективност чрез използване на нови композиционни материали на основата на твърдосплавни съединения и метали, включително и добавки от свръхтвърди и нано-материали чрез електроискрово и газопламъчно напластяване. Тази тема се финансира от ФНИ. Получените от нас досега покрития по метода на електроискрово напластяване с използването на разработени от нас безволфрамови и многокарбидни твърдосплавни електроди, потвърждават възможността за получаване на износоустойчиви покрития с подобрени характеристики и качества. Получените покрития позволяват многократно да се намали износването на триещите се стоманени повърхности на инструменти и детайли. По този начин освен това могат да се възстановят формата и размерите на отговорни и скъпи инструменти и детайли в рамките до 100 микрона.