АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VI, брой 5, 2018

В основата на нашата политика неизменно е грижата за клиента

Разговор с г-н Вихрен Димитров, Изпълнителен директор на свинекомплекс Голямо Враново

В основата на нашата политика неизменно е грижата за клиента

Ще представите ли на читателите на АгроБио Техника своя свинекомплекс?
Свинекомплекс Голямо Враново е на повече от 45 години. Възникнал като първата нуклиева база в България, днес той е съвременно средно предприятие, в което годишно се отглеждат 1800 свине-майки и се преработват над 40000 прасета. На клиентите се предлагат както прясно месо в различни разфасовки, така и близо 150 артикула колбаси с марката Враново.

Характерен за комплекса е затвореният цикъл на производството. За това допринася както обработката на над 5000дка собствени и наети земи, от които се добиват сериозни количества царевица, пшеница, ечемик и слънчоглед, така и обособеният в комплекса фуражен цех, произвеждащ смески с отлично качество.

Производственият процес е напълно съвременен. Високата степен на механизация облекчава сериозно нелекия иначе труд на свиневъдите и хората в преработващия сектор. Добрата организация на работа и спазването на правилата за безопасен труд ни позволяват да регистрираме нисък травматизъм и чудесно опазване здравето на хората. За това допринася и социалната ни политика.

Освен чрез щандовете на многобройните ни контрагенти нашите клиенти могат да закупят винаги прясно месо и колбаси в собствената ни търговска мрежа, включваща девет магазина в Русе и четири в столицата.

В основата на нашата търговска политика неизменно е грижата за клиента, ето защо предлагаме своите продукти на достъпни цени, което в съдружие с високото качество позволява на широк кръг хора да купуват постоянно продуктите Враново.

Какъв е годишният капацитет на свинекомплекса?
В свиневъдството се броят свинете-майки. В България има общо 50 хиляди свине-майки. В Испания например са 500 хиляди.

От 2200 майки ние годишно произвеждаме 50-60 хиляди прасета, като държим 5% от пазара. Но капацитетът ни е запълнен, имаме твърде много животни, затова търсим и варианти за сътрудничество с кооперации или на ишлеме.

Нашата сила е в живите прасета. В процентно съотношение продуктите, които предлагаме са 60% живи прасета, 30% трупно месо и 10% готова продукция. 30-40% от суровината си я произвеждаме сами, но останалото го купуваме.

Как бихте оценили ситуацията в родното ни свинепроизводство?
Свиневъдството ни има наистина голям потенциал и фактът, че българското производство е само 30% говори, че трябва да се положат повече усилия. Основно, държавата трябва да застане зад нас, без да козируваме на Европа. И другото е, че хората, за съжаление, са облъчени от реклами и промоции. Потребителският вкус се променя и е важно да бъдат запознати и информирани за произхода и производителя на месото.

Смятате ли, че бъдещето на българското свиневъдство е в индустриалното производство?
Индустриалното свиневъдство в България е започнало в началото на 70-те години, предимно с малки семейни ферми. През 1950 година е имало 2 млн фермери, които са произвеждали прасета, а сега са 70-80 хиляди. Това говори за сериозно окрупняване. Но аз мисля, че бъдещето не е в разширяване на интензивно промишлено свиневъдство, а да се намери баланс и с мощностите, които ние имаме. Например да се произвеждат прасета за доугояване и майки, както и да се възвърне старото семейно фермерство.

Бъдещето е да се използват нашите традиции в пасищното животновъдство, защото хем качеството е по-добро, хем цените са по-добри и не се замърсява околната среда. Оптималният вариант е да се изграждат не мега структури, а по-компактни и такива свинеферми като нашата да захранват по-малките.

Какво ще пожелаете на своите настоящи и бъдещи клиенти?
Моят призив към клиентите е да мислят какво купуват и да не се подвеждат по цени и реклами, защото ние сме това, което ядем. В Голямо Враново ще имаме грижата тяхната трапеза да става все по-богата и все по-здравословна.