АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 2, 2019

Можем да се конкурираме с развитите страни не с количество, а с качество на продукцията

Разговор с доц. д-р Иван Янчев, Директор на Институт по животновъдни науки - Костинброд

Можем да се конкурираме с развитите страни не с количество, а с качество на продукцията

Ще представите ли себе си и Института по животновъдни науки?
Казвам се Иван Янчев, директор на Института по животновъдни науки - Костинброд, създаден през 1950г. на териториите на бившия конезавод Божурище и в момента стопанисва около 600 дка обработваема земя и още 9000 дка ливади и пасища, разположени във Вискяр планина – 3000 дка и 6000 дка близо до хижа Петрохан. Но основната дейност, разбира се, като животновъден институт е в отглеждането на животни и селекцията на говеда - месодайно направление, овце - млечно и месодайно направление. Имаме също аборигенна порода каракачански овце, зайци от породите Бял Калифорнийски и Новозеландски, племенно стадо коне порода Тракенен, два пчелина и птици - кокошки от яйценосно направление, също от националния генофонд.

Услугите, които предлагаме на фермерите, освен в областта на генетика и селекция, и предлагане на разплоден материал, са също и съвети по отношение на технологии на хранене и на отглеждане. Научните направления, застъпени при нас са в широк аспект - от фундаментални науки до технологии в овцевъдството, говедовъдството, хранене, качество на храните и екология на селскостопанските животни. Опитваме се също да затворим цикъла и да стигнем до научен, краен продукт, който да предложим - млечни и месни продукти.

Това, което направихме като експеримент, е да изследваме и да подквасим мляко от породата Ил дьо франс. С оглед на това, че отглеждаме тези овце през целия пасищен период високо в планината - на 1500 метра надморска височина, където са в Натура 2000, с уникален тревостой, установихме, че качеството на агнешкото месо на тези овце, защото те се отглеждат основно за агнета за месо, много се отличава от това при технологиите за интензивно отглеждане. Ние тръгнахме от млякото, за да видим на какво се дължи това. Овцете през бозайния период предават тези ценни, незаменими мастни киселини на агнетата и затова те имат промяна в метаболизма, и съответно уникално съотношение на омега-3 и омега 6-мастни киселини. Счита се, че ако е под 4 говорим за здравословен продукт, а това мляко има съотношение 1,2.

Направихме и друг експеримент – телешки суджук Вискяр, който спечели награда в конкурса за иновации на АГРА 2019. До този момент сме продавали само разплодни животни и не сме клали нашите телета порода Лимузин. Продуктът е от млади телета на една година, които достигат много бързо жива маса, но технологията е класическа - производството на горнооряховски суджук по БДС от 1983г. При него обаче са влагани и говеждо, и месо не от месодайни породи. Ние направихме суджук само от наши телета порода Лимузин, който е без нито една добавка на Е-та, антиоксиданти, стабилизатории и консерванти. Има само сол и подправки. Направихме го съвместно с месокомбинат Еленко в Костинброд, тъй като трябва да се спазват и изискванията за качество и безопасност на храните. Но идеята, избраната технология, суровината и т.н. - е по наша рецепта и контрол. Нямаме собствено месопреработвателно предприятие, но ако потръгне работата, може и да направим.

Как ще коментирате животновъдния сектор в България?
В животновъдството намалява броят на поголовието на животни непрекъснато и основната причина за това е, че малко хора остават да се занимават. Това е най-тежкият отрасъл. Работна ръка няма достатъчно и изпитваме трудности с гледачи на животни, особено при заплати почти близо до минималната работна заплата, каквито са при нас. Общо взето задържаме работниците по други начини, не само със заплатата. Но това не е основното. Масово навлизат животни от Европейския съюз, и извън него, които са много по-високодобивни. Ще дам пример за овцете. Ние имаме българска порода овце за мляко, която поддържаме и предлагаме. Масово навлизат френски породи овце – млечно направление, порода Лакон, Асаф и т.н., които имат двойно повече количество мляко, но те се отглеждат интензивно, затворено, и като качество млякото от тях не може да се сравни с маслено-киселинния профил, за който споменах. Така че нашето мляко може да е по-малко, но е по-качествено. А и напоследък намаля потребителското търсене, особено на продукти от овче мляко. При козите се засилва, тъй като е по-здравословно, което трудно може да се каже за тези овце, които са от внос и се хранят само на закрито. Овцата е пасищно животно. Не случайно установихме тази разлика - как се получава един качествен продукт от една типично месодайна порода, която се постави високо в планината, на хубави пасища.

Ще споделите ли какви са плановете Ви за развитие?
Плановете ни са свързани главно с това, че ние постоянно намаляваме откъм учени. А пък научен институт без учени и без приемственост няма бъдеще. Бяхме седем научни отдела, но бяхме принудени да ги редуцираме до три. И това е при всички институти от системата на Селскостопанска академия. Ние поддържаме, разбира се, контакти и с фермери. Но са много агресивни вносителите и ние сме принудени да се конкурираме с тях. Намесата на държавата до голяма степен се ограничава, защото попада под ударите на нерегламентирана държавна помощ в конкуренция в свободен пазар. Т.е. ние се справяме успешно като конкуренция на свободния пазар дотолкова, доколкото можем да предложим адаптиран към българските условия качествен растителен или животински продукт. Говоря въобще за продукцията от нашите институти. Според мен има бъдеще и можем да се конкурираме с развитите страни не като количество на продуктите, а като уникалност на даден продукт. Не случайно възродихме тази технология. Рецептата е от 1983 година - Български държавен стандарт. Само че, откакто навлязоха масово т.нар технологични документации, в които всеки може да вкара дадени субстанции, стига да са разрешени, няма колбас на пазара с по-малко от 5-6 добавки. А ние съответно направихме такъв без нито една и доказахме, че може. Бяхме длъжни да покажем на консуматора, че е редно да се върнем към корените. Нашият продукт няма добавени антиоксиданти и консерванти затова няма трайност шест-осем месеца, а два месеца и половина.

Какво послание ще отправите към животновъдите?
Посланието ми към тях е да търсят българските продукти - семена, посадъчен материал или животни, защото в годините те са наложени като устойчиви при българските условия и не се налага аклиматизация. Устойчивостта и при чуждите породи е гарантирана към техните климатични и фуражни особености, но нашият продукт е свързан със земята, така да се каже, и трябва да се поддържа.

Предвид на дългосрочното ни сътрудничество с Професионалната гимназия по селско стопанство и ветеринарна медицина в Костинброд, имаме предложение те да ни предлагат завършващи, талантливи ученици, на които да поемем стипендията при следване на висше образование в селскостопански специалности, при условие, че после започнат научна кариера в нашия институт. Тоест стимулираме млади хора, завършващи средното си образование да се ориентират към кариера в областта на селскостопанските науки.