АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 3, 2019

Всички свиневъди сме предприели засилени мерки за биосигурност

Разговор с г-н Димитър Неков, Управител на Ферма Неков

Всички свиневъди сме предприели засилени мерки за биосигурност

Г-н Неков, като начало, бихте ли представили Вашето стопанство на читателите на списание АгроБио Техника?
Фермата ни е създадена през петдесетте години на миналия век, като семейството ми я е придобило през 2000 година. След смъртта на татко ми, през 2010 година, се наложи да се заема с това приключение. Kазвам приключение, защото срещата ми с животни бе до този момент основно в зоопарка и National Geographic. Трябваше да уча бързо за свиневъдство, растениевъдство и месопреработка.

Фермата ни e със затворен цикъл на производство. Отглеждаме 330 свине-майки, от които добиваме около 6000 прасета годишно, обработваме 5000 дка земя с пшеница, ечемик и слънчоглед, които използваме основно за фураж, имаме собствена кланица, малко месо-преработвателно мероприятие, магазини във Видин и Лом, и заведение за бързо хранене. В най-скоро време ни предстои да отворим магазин и заведение във Враца. Успяваме да реализираме около 80 процента от продукцията ни в нашите обекти, което е голям плюс. На този етап подсигуряваме работа на 60 души.

Произвеждаме собствени ремонтни животни, които може да продаваме чрез фирма Ra-SEGenetics, на които сме представители за България. Но при сегашната ситуация с чумата и всички останали главоболия в нашия бизнес, тази дейност ще бъде трудна.

Бихте ли споделили на какви породи и технологии на отглеждане залагате и каква техника използвате?
Както казах в началото на интервюто, нямах никаква идея с какво се захващам и какво ме очаква. Колкото повече се учех и говорех с колеги, виждах, че нещата с животните, които имах, няма да се получат. А през 2010 година броят на свинете майки във фермата бе 500.

Другият проблем бе, че трябваше да намеря хибрид който да издържа на нашите ретро условия. И в същото време да ни даде шанс да се развиваме и модернизираме. След като обиколихме почти цяла Европа през 2014 година, започнахме съвместна работа с фирмите за генетичен материал Ra-SE Genetics от Белгия и Ratlerow farms от Англия. Подменихме майките и намалихме броя им. В момента стоковите майки, които отглеждаме, са двата хибрида - Кора и Мира. Мира се получава при кръстоска на породите Ландрас и Голяма Бяла, като за терминален нерез използваме Максимус, който е стрес негативен Пиетрен. Хибридът Кора се получава при кръстоска на Ландрас по баща Дюрок.

Искахме животни, които са устойчиви и с нисък праг на заболеваемост, защото това води до намаляване на употребата на антибиотици, а това от своя страна води до по-качествено и здравословно месо. Тези хибриди издържат на нашите климатични условия и могат да се разхождат навън. Не изискват високо модерни технологии и не са капризни. Климатът на страните, от които се внася оборудване за фермите - Дания, Холандия, Белгия, е друг. При тях температурите не падат до минус 30 градуса. Във Видин сме имали случаи на минус 20 градуса в продължение на две седмици, а през лятото температурите стигат до 35 градуса и повече. Колкото и добра да е вентилацията, тя никога не може да компенсира. Стандартът е 10 градуса разлика между външната и вътрешната температура, т.е. навън ако температурата е над 35 градуса, вътре температурата пак ще стигне до 30 градуса, а оптималната температура за свинете е около 23 градуса. И в крайна сметка се спряхме на тези фирми за генетичен материал, които не са толкова известни в България. Произвеждаме собствен ремонт, имаме възможност да продаваме и животни за разплод, но при създалата се ситуация с Африканската чума по свинете, ще е доста трудно.

Едновременно с подмяната на животните постепенно обновяваме и сградите, техниката и оборудването. В момента изпълняваме четвърти европроект по мярка 4.1. Подменена е цялата земеделска техника, имаме три нови сгради и почти всичко във фермата е механизирано.

Прекрасно работим с АгроВиста и Агроконсулт Инженеринг от Стара Загора. Както и с Джи-Трак за земеделската техника.

Животновъдството не е лек отрасъл. Кои са за Вас най-големите предизвикателства?
В момента най-голямото ни предизвикателство е да не допуснем Африканската чума да дойде при нас, Проблемът е огромен. На фона на останалия свят в България още не е започнал, въпреки че и тук вече има 2 регистрирани случаи на чума. В Румъния над 240 хил. животни са евтанизирани и ние сме рязко застрашени. Проблемът е наистина голям. Китай, който е най-големият производител на свинско месо, има страшен недостиг от 40%, а това променя целия световен пазар. В Европа, от Нова година до сега, има скок на цените между 25 и 30 процента. Ако Европа работи на пълния си капацитет, може да задоволи само до 20 процента от китайския пазар.

Всеки иска да си продава продукцията на по-висока цена, но когато това е рязко и се получават такива катаклизми, не е добре за никой. Сега планираме какво ще продадем след 10-11 месеца, а никой не знае какво ще случи тогава, може цената да е много ниска ,а е възможно и да я няма и фермата, ако дойде чумата при нас.

Това са допълнителни разходи за биосигурност, на която сме наблегнали много силно в момента. На портала имаме дюзи за дезинфекция, а след тях вана за преминаващите МПС-та, т.е. двойна бариера за влизане. Имаме и мокър филтър – това означава, че след влизане дрехите се оставят и се взема душ. Нищо не се внася от вън. Към момента не внасяме и животни. Затворили сме вратите, така да се каже, като идеята е да се предпазим. Основното, с което ще се борим тези месеци е да не допуснем заразата да влезе при нас. Вече измина сигурно половин година от първото огнище, което беше в Тутраканци. След това имаше дълъг период на затишие и сега пак на скоро, в Силистра, обявиха чума по диви прасета. Всички свиневъди сме със засилени мерки за биосигурност, което увеличава и значително разходите за дезинфектанти, но нямаме друг избор. За съжаление мисля, че освен нас, никой не взима на сериозно тази болест. Хората не са информирани и си мислят, че това е нещо, което ще мине скоро и че е вестникарска измислица. Няма достатъчно информация и всички ще страдаме по тази причина.

За финал - какво смятате е бъдещето на българското животновъдство?
Аз лично съм оптимист. Ние имаме всичко тук – най-вече хубава природа, която ни осигурява вода и храна. Земеделието ни е силно развито за нашата малка страна.

Мисля, че и чужди компании ще инвестират във ферми в България, защото суровините ни са по-евтини, от колкото в държавите, които са лидери в свиневъдството като Дания, Холандия и Белгия. Така че животновъдство в България ще има. А дали ще е българско или не, зависи само от нас!

Прелисти новия брой

  • Прелисти този брой на списание АГРОБИО ТЕХНИКА

още в рубриката

Новини

реклама


  • Кампания stopillegal.com