АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 3, 2019

Опитваме се да предложим сортове, пригодни към променящите се климатични условия

Разговор с проф. Дарина Вълчева, зав. Секция „Селекция и семепроизводство“ в Институт по земеделие - Карнобат

Опитваме се да предложим сортове, пригодни към променящите се климатични условия

Бихте ли представили себе си и Института по земеделие – Карнобат?
Казвам се Дарина Вълчева и съм селекционер в Института по земеделие - Карнобат. Ръководя секция „Селекция и семепроизводство“. В тази секция, освен чисто селекционната научна дейност, обучаваме и докторанти по специалността. Ръководител съм и на Бюро за научно обслужване и маркетинг, което работи в посока реклама на продуктите, които създава института. Наред с това Бюрото е и в пряка връзка със земеделските производители. По този начин извършваме в известна степен и проучване относно това какви са проблемите при фермерите и в каква посока да върви и нашата научна работа.

Нашият институт е създаден в далечната 1925г. с указ на цар Борис III. Тогавашните управници на България са били много далновидни хора. Карнобат е малък, провинциален град, но не случайно създават института в града, тъй като регионът е много специфичен в климатично отношение. За този регион са характерни типичните засушавания в периода на наливане и узряване на житните култури, т. нар „суховеи” или по народному е познато понятието „чалгън”. Когато са на лице много висока температура на въздуха, придружена със силен и топъл вятър в продължение на дни, в периода на наливане и узряване на зърното, то се спарушва и реколтата се компрометира. И така вече имаме почти 95-годишна история, като отначало институтът минава през различни структурни форми – от опитно поле, Държавен научно-изследователски институт, Институт по ечемика, а сега се нарича Институт по земеделие. Това е последното му наименование. Всъщност основните цели и насоки на работа са почти едни и същи в годините.

Ще споделите ли за интересни проекти, над които работите?
След 1962г. в страната се извършва така нареченото профилиране на дейността на тогавашните научни институти и от тогава, всъщност, основната дейност на института е създаване на нови сортове ечемик. Това е основната ни дейност. Наред с това работим в областта на селекцията на овес, който е зимна форма и това е много специфично, защото обикновено овесът е познат като пролетна култура. Наред с тези изследвания, извършваме изследвания в областта на прилагането на различни технологии на отглеждане при основните полски култури. Имаме 70 дка сертифицирано биологично поле, където проучванията са в посока създаване на сортове за биологичен тип земеделие и съответно технологии във връзка с производство им.

Към създаването на какви сортове е насочена селекцията в момента?
В селекцията дълги години работим към повишаване продуктивността и естествено подобряване качеството и на самото зърно. Но най-ценното, с което мога да се похваля в областта на селекционните ни програми, е насоката за създаване на сортове, които са устойчиви на абиотичен стрес и на биотични фактори. Тоест опитваме се да отговорим на земеделското производство и на фермерите със сортове, които са пригодни към променящите се климатични условия и да създаваме такива, които са подходящи за суша, за дъждовни години или за студени зими. В тази връзка имаме вече постигнати резултати - имаме създадени сортове. Някои от тях мога да спомена - Орфей, Одисей, които са високо сухоустойчиви. Имаме създадени и сортове, които са високо студоустойчиви и зимоустойчиви, основно ечемик. Това са сортовете Сайра и Захир. Като споменавам името Захир, трябва да кажа, че това е сортът, който беше отличен тази година в конкурса за иновации на АГРА. Ние искаме да покажем на земеделските производители, че сме готови да им предложим продукти, които са пригодни за резките промени в климата, които настъпват, и които наблюдаваме. Сортът Захир е високо студоустойчив и е подходящ за райони, където има не само ниски температури през зимата, но и безснежни зими. Липсата на сняг създава условия за измръзване и изтегляне на посевите. Това всъщност е сортът, който е подходящ точно за такива условия.

Наред със селекцията, в областта на чисто научните изследвания и създаване на нови сортове, ние правим сортоподдържане и семепроизводство, като правим семепроизводство на високите категории семена – предбазови и базови семена, и съответно предлагаме семена на пазара. Производителите могат да закупят от нас автентични, висококачесвени семена както от старите, така и от новите сортове ечемик и овес.

С каква производствена площ разполагате?
Институтът разполага общо с 9000 дка земя, която в сеитбооборот трябва да разглеждаме наполовина - около 4500 дка годишно за семепроизводство. Трябва да кажа, че в определени години сме стигали до 1000 тона семена годишно, които успешно реализираме на пазара. Но като производство трябва да сме гъвкави и да напасваме нашите обеми спрямо търсенето и потреблението на пазара.

Ще споделите ли за цели и бъдещи планове?
Едно сериозно предизвикателство пред института е създаването на сортове, които са пригодни за биологично производство. В това отношение вече имаме такива сортове, които, от създадените по конвенционален път, сме изпитали при биологично производство и дават много добри резултати, и съответно препоръчваме за биологично производство. Това е сорт Перун, който е устойчив на праховита главня и много добре се държи при условията на биологично земеделие, което позволява на производителите да купуват семена от него. От няколко години работим и на турския пазар. Сключваме договори за т.нар. частична лицензия, при което турски фермери изпитват наши сортове при условията на Турция, и ако тези сортове покажат добри резултати, те ги регистрират в тяхната сортова листа и съответно ние пък получаваме авторски права за това, че използват нашите сортове. Взаимната изгода е в това, че техният пазар има добри сортове, а ние продаваме нашите семена и на турския пазар. Вероятно знаете, в последните години в България площите от ечемик бележат леко снижение. Максимумът е около 4 млн. дка, докато последните години паднаха под 2 млн. дка. През тази година се отчитат от порядъка на 1,7 млн. - 1,6 млн., което е твърде малко. Но това е съвсем обяснимо, тъй като се свива животновъдството, а ечемикът е основно фуражна култура. Естествено, търсим варианти за разширяване на пазара и сме излезли от рамките на страната. В турската сортова листа имаме вписани няколко сорта ечемик, един сорт пшеница и един сорт овес.

Друго, по което упорито работим в института, и което смятаме да разширим в следващите години, това е създаването на зимни сортове овес. Можем да се похвалим, че вече имаме два такива признати сорта. Интересното е, че овесът е пролетна култура, а ние създаваме сортове, които са зимни форми и те се сеят края на септември - началото на октомври, презимуват успешно и дават много високи добиви, много по-високи спрямо сортовете, които се сеят напролет. Всъщност, това е предимството на зимните форми. Освен това те са и доста различни - не са толкова високи, по-сбита е метлицата, по-едро е зърното, като качество, бих казала, не отстъпват на пролетните сортове и наличието на висок добив ги прави още по-търсени. Вече на пазара предлагаме семена от сорт Кехлибар – това е първият сорт зимна форма, който се създаде в института, а от миналата година имаме признат нов сорт - Телерик, който също е зимна форма. Вече започваме неговото сортоподдържане и семепроизводство, но още не сме произвели семена, които да предложим на пазара.

Прелисти броя

  • Прелисти този брой на списание АГРОБИО ТЕХНИКА

още в рубриката

Новини

реклама


  • Кампания stopillegal.com