АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 3, 2019

Целта ни е професионална развъдна дейност на световно ниво

Разговор с г-н Стоян Чуканов, Председател на Асоциация за, Развъждане на Месодайни Породи Говеда в България (АРМПГБ)

Целта ни е професионална развъдна дейност на световно ниво

Бихте ли представили Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ) на нашите читатели?
Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е създадена преди 4 години. Нейни членове към момента са 124 фермери, които имат общо около 4000 чистопородни животни, като голяма част от тях имат и стокови стада. По-голяма част от фермите са разположени в Южна и Югоизточна България. По-малко членове имаме в Северна и Северозападна България. Офисът ни се намира в Сливен.

Благодарение на проекти, по които участвахме, успяхме да закупим немски софтуер, разработен от д-р Кюникен, който е най-съвременната платформа за водене на развъдна дейност. Отделно с помощта на Фондация Америка за България закупихме сървър, за да може да се инсталира тази платформа, както и кантар. Също така, с помощта на Немския Говедовъден Съюз, двама наши селекционери бяха на обучение в Германия. И така постепенно създаваме необходимото да се води професионална и качествена развъдна дейност на световно ниво, т.е. по нищо не отстъпваме на световната практика в този аспект. Все пак в 21 век е абсурдно да се води развъдна дейност с „халваджийски тефтер“. Тук става въпрос за ДНК - тестове, генотипиране и т.н.

Бихте ли споделили каква е ролята на иновативните технологии за сектор Говедовъдство и прилагат ли се те от нашите фермери?
Аз лично прилагам изкуствено осеменяване на животните, което е съвременна, но не нова практика. Миналата година един ветеринарен лекар беше на обучение в Англия за ембриотрансфер, така че вече започна и това нещо да се случва в месодайното говедовъдство, но в отделни случаи. Изкуственото осеменяване е по-широко застъпено, защото е един относително по-евтин начин да си докараме още по-добра световна генетика. Цената на една пайета с хубав, качествен семенен материал варира от 20 до 40 евро, а бикът, който се използва в тест станциите за добиване на този материал струва от 5000 евро нагоре. От тази гледна точка голяма част от фермерите от нашата асоциация прилагат тази практика. Трябва да се знае, обаче, че резултатът не е като в млечните ферми, тъй като животните са на пасища и е по-трудно да се постигне висок процент заплождане. Относно ембриотрансфера сме малко по-назад от напредналите държави, но се надяваме да имаме повече резултати в бъдеще. Ключът към печелившото месодайно говедовъдство е пасищният мениджмънт и колко време прекарват животните на паша. Оборудването и материално-техническата база са важни по-скоро за зимния период, в който няма паша и там вече е въпрос на миксери и силози, които са задължителни за всеки, който иска угояване. По-голямата част от нашите фермери имат миксери, с помощта на които, хранят животните през зимния период.

Бихте ли представили накратко Вашата ферма?
Моята ферма се намира в Ямболска област, Западна Странджа и е вече почти 10-годишна. Основните породи са Гаскон и Абърдийн Ангус, като от миналата година започнах и едно стадо Лимузин. В общи линии около 400 глави добитък, които варират в зависимост от сезона и продажбите. Изградил съм доста електропастири. Опитвам се животните да са предимно на екстензивно отглеждане, т.е. пасищно, но имам и малко угоително стопанство.

Бихте ли споделели кои са основните предизвикателства, пред които са изправени животновъдите в нашата страна, и в частност говедовъдите?
Основното предизвикателство е неизвестността. В него естествено има много компоненти. Липсата на работна ръка е основен проблем, тъй като, за да може да се развива екстензивно или био говедовъдство животновъдите имат нужда от пасища и се ориентират към райони, които са необлагодетелствани. Както например аз в Странджа, където по социалистическо време имаше министерско постановление и се плащаше на хората да идват да живеят тук. В планинските и полупланинските региони има страховито обезлюдяване. За това, за да остават хората да живеят и работят в тези региони, които са на края на света, трябва да се разработи цялостна концепция за животновъдството със стимули за тях, а не само да има контрол. Ако в други сектори животновъдството би могло да се индустриализира, то при говедовъдстото това няма как да стане. Не случайно говеждото месо е най-скъпо и най-търсено. Ние можем да затворим свиневъдството и птицевъдството, и да ги направим доста по-индустриализирани, но за месното говедовъдството се изискват пасища, а това от своя страна изисква хора. Въпреки електропастирите, дронове и т.н. човешката ръка остава незаменима.

Все още търсим и съвършената нормативна наредба, която за съжаление непрекъснато се променя. Голяма част от идеите от законотворчеството не са предварително синхронизирани с бранша. Някой решава нещо и тъй като имаме диалог с министерство, много често се получаваха странни ситуации, когато не можем да уточним от къде е дошла дадена идея, която в последствие се е оказала неработеща. Но е хубаво, че имаме диалог и успяваме да отстраним някои от нещата в движение.

За финал – бихте ли споделели какво планирате през тази година?
Надяваме се и тази година да направим на есен годишното си изложение СТЕКСПО, което от миналата година се провежда в Сливен. Като цяло бихме искали вече да направим и търг за мъжки разплодни животни, но това е въпрос на финансиране и не знаем дали тази година ще успеем да намерим средства. Планираме също така да направим обединение с Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ), за да можем да сме съюзени заедно в браншовата дейност, тъй като развъдната и браншовата дейност са две различни неща. За развъдната дейност нещата започват да се оптимизират и да са по-ясни, до като в браншовата дейност винаги има повече изненади. НАМГБ покрива същите породи като нас - Херефорд, Лимузин и Абърдийн Ангъс без Гаскон. Ние имаме лиценз и за Гаскон от миналата година. Повечето хора се делят, а ние се обединяваме, което е рядко срещано в България. Това е проект за момента и предстои да бъде обсъден в детайли. В браншовата организация ще могат да членуват и хора, които не се занимават единствено с чистокръвни породи и селекционна дейност. Има фермери, които имат само стокови стада и използват месодайни разплодници. Те не търсят високата генетика и родословията, но произвеждат месо и месодайни кръстоски, които някой път се оказват на достатъчно високо ниво. Например аз имам и стадо, което се състои от животни, които са получени от кръстоските на две и три месодайни породи, в търсене на хетерозисния ефект, и тези животни са много добри и много продуктивни. Т.е. търсим по-широк спектър от месодайни животновъди, защото ние, развъдните асоциации, се занимаваме със селекцията и високия клас стада, които са под селекционен контрол. Това са накратко нашите цели. Останалото е да си вършим работата както трябва.

Прелисти броя

  • Прелисти този брой на списание АГРОБИО ТЕХНИКА

още в рубриката

Новини

реклама


  • Кампания stopillegal.com