България е най-големият износител на черен летен трюфел

Разговор с г-н Цветозар Мичевски, Управител на Хайд

Бихте ли представили Вашата дейност на читателите на списание АгроБио Техника?
Основната дейност на фирмата е изкупуване и износ на диворастящи трюфели в България. Седалището на фирмата е в Угърчин, обл. Ловеч. Тепърва започваме да внасяме и заразени дръвчета с трюфели, в това число бор, дъб, лешник и габър, защото за тях климатът в България е най-благоприятен и откриваме в диворастящите видове спори на трюфели. Наш партньор е италианската фирма Truffleland.

България е най-големият износител на черен летен трюфел. Най-подходящи почвено-климатични условия има в нашата страна. Дръвчетата се засаждат пролетта и есента като всички други дървета. На декар се засаждат от 40 до 60 бройки, в зависимост от изложението и от вида. Първият добив е още на петата година, а пълното плододаване е на осмата-десетата година. Трюфелът обича богати почви – най-вече чернозем, песъчливи почви с добра аерация. Не обича глинести почви, но и в тях може да вирее. Надморската височина, на която се среща, е до 1000м, като най-благоприятна е до 500-600м. На по-висока се развива по-трудно.

При закупуване на дръвчета от нас, ние предлагаме след това и цялото ноу-хау, т.е какви са грижите и как трябва да се отглеждат за най-висок добив. Друг плюс при нас е, че предлагаме и тяхното изкупуване при желание на клиента. Нашите дръвчета са заразени в Италия с български черен летен трюфел. Заразяването със спори на трюфел се извършва още на фаза семе. Не са взети готови дървета, на които просто са прикрепени към тях трюфели. Микоризацията е доста висока – 70%.

Къде в България се срещат естествено трюфели и как се търсят?
Абсолютно в цялата страна. Най-вече в Северна България, понеже има повече търсачи, но и в Южна България също има трюфели. Търсят се с добре обучени кучета. Лоша практика е да се търсят без кучета и да се съсипват находищата. За сега страната е голям износител, но се очертава добивът да намалее, защото не пазим находищата, а ги унищожаваме. Затова се надяваме скоро да има закон, който да да ограничи това унищожаване на мицела. Масова практика в България е след като кучето намери един трюфел, хората да започнат да копаят в радиус от 20-30 метра, с цел да съберат целия трюфел, който още не е узрял и затова кучето съответно не може да го открие. В Иран, където откриха трюфели преди няколко години, на 90% се търси без кучета. В Европа този начин на търсене без кучета е забранен, за да не се унищожава мицела. В Италия има много строги санкции в това отношение, като има определен период, през който се търси трюфела, а не целогодишно. Всеки вид трюфел си има определен период, през който трябва да се търси, за да е най-качествен и най-узрял. В България липсват тези добри практики.

Какви видове трюфели съществуват?
Около 40-50 вида, но търговска стойност имат 7-8 от тях, като белият е най-ценен за кулинарията и е най-скъп. Той не подлежи на култивиране, макар много колеги да казват, че предлагат заразени дръвчета с бял трюфел. Той расте само в много големи дървета на възраст 50-60 години, при определени почвени условия и pH, много е капризен и е невъзможно да се култивира.

В какво се изразява търговската стойност на трюфела и каква е неговата цена в момента?
В ароматните качества. Трюфелът се използва основно като подправка заради своя аромат, който притежава. Не толкова поради вкусовите си качества. Например, манатарката се използва заради аромата, но и заради вкусовите си качества, а трюфелът – заради аромата. В момента има тубер брумале и тубер борче, като изкупната цена на брумалето е около 110-115лв, а на борчето в зависимост от качеството – от 100 до 250лв. за килограм. Белият трюфел съответно е много скъп, но не всяка година, а в зависимост от добива. Всичко се влияе от пазара и от добива.