Планинско животновъдство, овощарство и фуражно производство

Разговор с доц. д-р Николай Марков, Институт по планинско животновъдство и земеделие - Троян

Като начало бихте ли представили себе си и Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян?
Казвам се Николай Марков, специалист съм по говедовъдство и биволовъдство. В института в Троян работя от три години и половина. Занимавам се с проблемите на млечното и месодайното говедовъдство в България.

За института мога да кажа, че е основан през 1978г. и е наследник на Държавния овощен разсадник, който е създаден през 1910г. По-късно този разсадник е преобразуван в Опитно поле на сливовата култура през 1950г., Опитна станция на сливовата култура през 1953г. и Комплексна опитна станция по планинско земеделие през 1960г. Създаването на института е наложило необходимостта да се съкрати биогеноценозата в планинските екосистеми и да се разшири научно-изследователската работа за подпомагане на животновъдството и земеделието в планинския район. В тематичния план на института са залегнали проблеми от областите животновъдство, фуражно производство, овощарство и икономика на селското стопанство. Приоритет представляват теоретичните разработки по генетика, селекция, репродукция и генетичните биотехнологии. Основни структурни единици на института са научно-изследователски отдели и експериментална производствена база. Научно-изследователската дейност в ИПЖЗ е организирана в три основни направления: планинско животновъдство и биотехнологии, планински тревни асоциации и планинско овощарство с опазване на планинските екосистеми. В института и Експерименталната база към него се извършва научно-изследователска, консултантска и производствена дейност в областта на животновъдството, овощарството и фуражното производство. Разработват се проекти по наши и чужди финансиращи програми, фондове и организации. Провеждат се специализирани курсове и открити дни. Дават се консултации по различни въпроси. Изработват се почвени проби, както и проби за окачествяване на фуражи, мляко и месо. Произвежда се посадъчен, посевен и разплоден материал.

Ще споделите ли върху какво е насочена работата в момента в института?
В Института работим по три основни проекта. Единият е свързан с планинското овощарство, а другият с планинското земеделие и в частност планинското животновъдство – месодайно и млечно говедовъдство, овцевъдство и козевъдство.

От месодайното говедовъдство интерес представлява Безрогият Херефорд – порода, внесена през 1980г., много добре интродуцирана в България и породата Лимузин, която е с отлични месодайни качества. Също така в малки количества и породата, която е хит в момента в месодайното говедовъдство, това е Абердин Ангус. От млечното говедовъдство това са Джерсейската популация – висококръвни кръстоски на Джерсейската порода с Българското родопско говедо и Монбелиардската порода, която е внесена сравнително скоро – през 2008г., но намери добро приложение. От овцевъдството имаме две породи: Каракачанската овца, местна (аборигенна) овца, характерна за планинския регион и Цигай, която е от много години. В института се отглеждат и три породи кози: Българска бяла млечна, Тогенбургска порода и Англо-нубийска порода. Имаме и развъдник за пастирски кучета от породата Бордър коли.

В заключение, как виждате развитието на животновъдството и какви планове имате през тази година?
Животновъдството беше изпаднало в екзистенц минимум през изминалите години. В момента се наблюдава леко подобряване както на породния състав в животновъдството, така и на изобилие от български ферми, но все пак има много още какво да се направи в областта.

Освен в АГРА тази година планираме участие в Изложението за селскостопански животни в Сливен и вероятно ще участваме в два симпозиума в Босна и Херцеговина и в Сърбия.