АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 4, 2019

Сгради със специални изисквания за хигиена

Предприятия за преработка на продукция

Сгради със специални изисквания за хигиена

Осигуряването на качеството и безопасността на храните е един от приоритетите в общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Целта е да се постигне високо ниво на защита, което да гарантира здравето на потребителите от мястото на първичното производство до пускане на пазара, но без да се намалява богатото разнообразие от продукти и без да се пречи на използването на традиционни методи за производство.
Сградите, необходими за различните дейности, също са предмет на конкретни изисквания. Разбира се, една част от сградния фонд е налична, и там усилията са насочени предимно към реконструкция и модернизация. Но в случаите на ново строителство все повече се налагат иновативните варианти, пряко следствие от най-съвременните материали и технологии за полагането им.


Сградата, предназначена за специализирано производство, не бива да е просто постройка, а комплексна система, създадена да удовлетвори стандартите и препоръките на нормативната уредба. Изискванията за качество и безопасност не допускат компромиси, и спазването им е абсолютно задължително, макар че начините могат да бъдат различни. Естествено, започва се с избор на място - теренът за ново строителство, разширение или реконструкция на кланици и предприятия за преработка на месо и мляко, трябва да отговаря на основните стандартни и технически изисквания по отношение оттичането на атмосферните води, нивото на подпочвените води и възможността за проветряване без принудителна вентилация, но тук ще се спрем на самите постройки.

От голямо значение е производството да се разположи в добре проектирани сгради, с обмислена технологична последователност и достатъчни по брой и размери помещения. При съществуващите сгради нерядко се налагат преустройства. При ново строителство, монолитно, сглобяемо или със стоманена конструкция, е по-лесно. За нуждите на селското стопанство е много подходящо едноетажното стоманено хале. При така наречените „едноотворни” халета колоните са разположени по дългите страни, през определено разстояние, което обикновено е 4,00m или 6,00m. Пространството вътре в сградата е без колони, за да се осигури нужната експлоатационна гъвкавост. Напоследък влизат в употреба студено валцованите поцинковани стоманени профили, със специална антикорозионна защита. Прилага се горещо поцинковане от стандартно количество 275g/m2 цинково покритие, като при този метод цинкът прониква в кристалната решетка на стоманата. Това осигурява трайна защита на стоманените елементи за десетилетия. Ширината и височината на халето се избират според конкретните нужди. Те варират в широки граници, като най-удобните размери за ширина са от 6,00m до 20,00m и за височина от 3,00m до 6,00m. Дължината се ограничава до 150,00m, за да не се отчитат климатичните температурни въздействия, но практиката показва, че за нуждите на селското стопанство такава дължина е много повече от достатъчна. При всички случаи сградата трябва да е със стабилна носеща конструкция и да се поддържа в добро състояние.

Основни изисквания
Проектът, технологичният план, конструкцията, местоположението и размерите на помещенията в обектите се изпълняват така, че да бъдат осигурени поддържането, почистването и дезинфекцията на помещенията, както и такова работно пространство, което позволява извършването на всички дейности при хигиенни условия. Стремежът е да се създават условия за прилагане на добрите производствени и хигиенни практики. Предприятията трябва да имат работни помещения не само с нужните площи и височини, но и с подходящо обработени подове, стени и тавани.

Подовете трябва да са гладки, но не хлъзгави, да са без пукнатини и грапавини, от водонепропусклив и устойчив материал, който лесно да се почиства и дезинфекцира. За месопреработвателните предприятия има и допълнително изискване - материалът да е устойчив на корозионното действие на отпадъчните течности. Задължително е наличието на канализационна система за отпадъчните води, и съответните наклони на подовото покритие, така че да се улеснява оттичането на водата. За подови настилки се използват непромокаеми, неабсорбиращи, миещи се и нетоксични материали.

Стените трябва да са гладки, със заоблени ъгли между тях самите и пода. Не се допуска наличието на пукнатини и грапавини, които биха затруднили почистването, измиването и дезинфекцията. Материалите не бива да са токсични или адсорбиращи. За някои производства, например за млекопреработвателните предприятия, има изискване да са боядисани в светли цветове. Стените се поддържат в добро състояние, като за целта се използват непромокаеми, неабсорбиращи, миещи се и нетоксични материали и се осигурява гладка повърхност до височина, подходяща за извършваните операции,

Таваните на помещенията, в които се намират неопаковани суровини за извършване на манипулации, приготовляване или преработка, трябва да може да се почистват лесно. За всички тавани в предприятията за преработка на месо и мляко е в сила изискването да не се допуска конденз по тавана, и покритието да е така подбрано, че да не се полепва прах и да не се развива плесен. Таваните или вътрешната повърхност на покрива, когато липсват тавани, както и прикрепените към тях висящи конструкции и инсталации, се конструират и изпълняват така, че да не се допуска натрупване на замърсяване или падане на частици.

Вратите и прозорците трябва да са от некорозиращ материал, с нехигроскопична повърхност, да се затварят плътно и също да могат лесно да се почистват. Отваряемите прозорци задължително се оборудват с мрежи против влизането на насекоми.

Някои решения, изпитани в практиката
Подовете в тези предприятия, освен че трябва да отговарят на изброените хигиенни изисквания, трябва да са дълготрайни и устойчиви на различни фактори - по тях се разливат течности и мазнини, които създават реална заплаха от подхлъзване, излива се вода с висока температура, настилките се почистват със силно агресивни препарати, и почти навсякъде минават колички или други средства за транспорт на суровините и готовата продукцията.

Класическо решение за подове е стоманобетонната настилка. Бетонната повърхност обаче не може да отговори на толкова специфични изисквания. Съвременната химия идва на помощ и на пазара се налагат системи за подови покрития, които решават всички досегашни проблеми. Една такава система за подово покритие е безфуговата система на база полиуретан. Покритието, с дебелина от 6 до 9mm, се полага върху стоманобетонната настилка, предварително обработена с грунд, също на полимерна основа. След втвърдяване на покритието може да се разчита на висока механична издръжливост, устойчивост на високи температури и химически реагенти, отлично понасяне на тежък трафик и тежки производствени условия. Най-общо полагането на двукомпонентно полиуретаново покритие става в няколко стъпки. Най-напред се подготвя основата, като се почиства от прах, циментово мляко, мазнини, строителни разтвори, битумни замърсявания и др. Ще отбележим, че подготовката на основата е същата и за епоксидните подови покрития. Ако се полага настилка върху теракотни плочи, мозайка, модифицирани бетони, тези повърхности също се обработват. Проверява се влажността на основата - тя трябва да бъде в определени граници. Нанася се епоксиден грунд. Ако е необходимо, се прави нивелираща шпакловка с епоксидна смола. При необходимост от рязане и запълване на фуги се използва полиуретанов силикон. Завършващият слой е запечатка с посипка, като обикновено се нанасят един или два запечатващи слоя.

Внимание заслужават и настилките на база метилметакрилатни смоли. Основният компонент е метил метакрилат (ММА). Втвърдяването (полимеризацията) на смолата се осъществява чрез втора съставка - втвърдяващ прах (пероксид). Тези покрития са готови за експлоатация след 2 часа и могат да се изпълнят без спиране на производството, в една нощ или в почивните дни. Не е проблем да се полагат и при отрицателни температури, например в хладилни зали. Покритието може да осигури безфугова повърхност и да премоства пукнатини, което го прави много подходящо за полагане върху стара основа от бетон, плочки или асфалт.

И при двата вида настилки могат да се постигнат различни степени на антиплъзгаща повърхност, висока издръжливост срещу изтриване и добра устойчивост срещу киселини, основи и гореща вода. Те са безопасни от здравна гледна точка, и са много лесни за почистване, дори и с пара.

Много е важно изпълнението на холкерите - плавните преходи в ъглите между пода и стените. Холкерите се правят от кварцов пясък и епоксидна смола, и трябва да са оформени, пропити със смола, шпакловани, а накрая с четка се нанася завършващо покритие от полиуретанова смола.

Видовете подходящи покрития са много, но за всеки вид под (епоксиден, полиуретанов, епоксидно-уретанов, метакрилатен) технологията на полагане трябва строго да се спазва. Като цяло, саморазливните подове имат дълъг експлоатационен период. Полимерните и епоксидни подове са изключително устойчиви. Този тип настилка покрива долната бетонова настилка, която є служи за стабилна основа. Обикновено тези настилки не създават никакви проблеми в продължение на години, а дори и да се нарани част от повърхността им, тя много лесно може да се поправи без никакви видими следи.

Стените и таваните винаги са били предмет на двяко отношение - освен хигиенни изисквания, те изпълняват и архитектурни внушения за светлина, настроение и красота. За съжаление, хигиенните изисквания са с най-голяма тежест. И до сега начинът за противодействие на корозионното действие на кръвта, дезинфекционните препарати и горещата вода си остава облицоването на стените с фаянсови плочки. Височината на облицовката е минимум 3,00m. Друг вариант е изграждането на стените да стане с послоен монтаж, с т.н. „касети“. Това са коритообразни елементи от студеноогънати ламарини с изключително качествено антикорозионно покритие. Те се монтират от вътрешната страна на колоните, така че, когато се затворят, да се получи гладка вътрешна повърхност и да се елиминира всяка възможност за „джобове“, в които може да се задържа нечистотия. В тях се влага топлоизолация от минерална вата и се затварят с профилирана стоманена ламарина, също с антикорозионно покритие. Използват се и стенни сандвич панели, съставени от два пласта ламарина и топлоизолация между тях. Тя може да бъде минерална вата, полиуретан или полиизоцианурат. Полиизоциануратът има качествата на полиуретана - изключително малко тегло, висока структурна якост, присъща адхезия към металните облицовки и отлични топлоизолационни качества, но показва по-висока термична стабилност, като резултатът е по-добри показатели за реакция на огън и за пожароустойчивост. Стенните панели понякога се използват и за изграждане на тавани, от вида на окачените тавани. Препоръчително е полагането на силикон в сглобката на всички видове панели, макар че „на око“ те плътно се съединяват. Разновидност на стенните панели са тези от PVC, направени чрез специално разработени методи на екструдиране с активни добавки, които подобряват якостта на удар и устойчивостта на въздействието на околната среда, и ги правят идеалната стенна облицовка за предприятията за преработка на месни и млечни продукти. Стенните PVC панели са свързани помежду си на „нут - перо“ така плътно, че през връзката не преминава вода. Практикува се изграждане на PVC ламелни тавани, но не са за препоръчване - много трудно се поддържат, и всеки опит за смяна на ламела води до почти задължителна повреда на съседните ламели. Всъщност, това се отнася за всички повърхности, изградени от панели, които са свързани по гореописания начин.

Разбира се, върху стените и таваните също може да се нанасят епоксидни покрития. На пазара има различни видове, като обикновено се използват мазани безфугови покрития на база акрилатни полимери на водна основа, които отговарят на най-строгите изисквания за хигиена на работната среда. Те се състоят от грунд и втори завършващ слой с гланцова повърхност, които са така разработени, че не позволяват развитие на микроорганизми, бактерии и плесен. Полагат се лесно, като и тук изискването за здрава и добре почистена основа е предпоставка за качеството на покритието. И пак ще споменем, че лесното почистване и поддръжка са задължителни.

Като най-достъпен вариант все още се правят подови покрития от теракота или мозайка, стените се облицоват с фаянс, където наредбата налага, а нагоре, над фаянса, стените и таваните се покриват с гладка мазилка, при монолитните постройки.

Колкото и добри да са покритията на подовете, стените и таваните, в края на всяка работна смяна е задължително да се извърши влажно почистване и дезинфекция на подовете и стените на производствените помещения и санитарните възли.

Хигиената е процес
Природосъобразното ни поведение и подход постепенно се налагат във всички аспекти от живота ни.

Все повече се интересуваме каква е храната ни, къде и как е приготвена. Имаме право да очакваме, че храната, която ни се предлага, е безвредна и подходяща за консумация. Причиняването на хранителни заболявания и увреждания в най-добрия случай са крайно неприятни, а в най-лошия може да се окажат фатални. Доброто ниво на хигиена е резултат на методична работа. Улесняването на поддръжката вътре в сградата започва още отвън. Пътищата в двора трябва да са асфалтирани или покрити с твърда настилка, подходяща за лесно почистване. Околната среда е източник на микроорганизми. Добре подбраните материали за подови покрития, стени и тавани, правилно поддържаните производствени помещения и оборудване, обученият персонал и обмислено проектираният процес на придвижване на продукта са от съществено значение за една цялостна ефективна програма за почистване и дезинфекция.