АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 5, 2019

Лични предпазни средства в животновъдството

Лични предпазни средства в животновъдството

Средствата за лична защита във всички сектори, включително и животновъдството, са всички приспособления (екипировка), проектирани да се носят или използват от работещите, за да ги предпазват от една или повече опасности, заплашващи здравето им и безопасността при работа. Тук се отнасят и всички допълнения или принадлежности, както и специално работно облекло, предназначени за същата цел. Когато при работа във фермата има риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства (ЛПС). Статистически данни във връзка с безопасните условия на труд подчертават значението на защитата и превенцията, за които личните предпазни средства играят важна роля.


Видовете работа, при които се използват лични предпазни средства, се определят въз основа на оценка на риска на работното място, т.е. спецификата на работата и възможните опасности, като се имат предвид минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на ЛПС на работното място. Изготвя се списък, който съдържа видовете работа, за които се използват лични предпазни средства, вида, наименованието и точната идентификация на всяко ЛПС, конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства, и срока за износването им. Всички работници предварително се запознават с рисковете на работното място и с изготвените за ЛПС списъци. На работниците се осигурява обучение за използване, съхраняване и проверка на изправността на предпазните средства. Работодателите предоставят резерв от ЛПС за гарантиране на безопасност при труда и организират проверка, почистване и подмяна.

Рискове в животновъдството, изискващи носене на лични предпазни средства
Какви са рисковете, характерни за животновъдството, които налагат ползване на индивидуални предпазни средства? Животновъдството включва множество сектори (едър рогат добитък, свине, коне, овце, птици и др.), където работниците са изложени на сходни условия. Рисковете в тях, изискващи носене на ЛПС, са много, но ако трябва да ги представим по-систематизирано, е удачно да поясним, че те действат в две противоположни посоки. Причината за това е, че опасностите, за които са предназначени ЛПС, могат да се предават както от средата и животните на човека, така и от човека на животните при кръстосаното заразяване.

Рискови фактори на работната среда в животновъдството са замърсяване на въздуха в помещенията с различни газове, прах и микроорганизми, както и опасност от заразяване с болести от животни. Въздухът в животновъдните сгради е замърсен с газове като сероводород, амоняк, алдехиди и други, получени при разлагане на органични вещества. Лошата миризма може да доведе до гадене и главоболие у служителите. Дейностите по обработката на оборския тор в стопанството - събиране, преместване и третиране, излагат работниците на газовете, отделяни от него.

Когато едър рогат добитък или други селскостопански животни се отглеждат в помещения с решетъчен под, се съхранява голямо количество полутечен тор в резервоари под решетката. През периодите, когато полутечният тор не може да се разпръсква на полето, върху него може да се образува твърда кора. Под тази кора могат да се образуват газове от разлагането, включително метан и сероводород, които при счупването на кората могат да бъдат в смъртоносни нива. Най-опасно е по време на разбъркването на полутечния тор, което се прави, за да се улесни изпомпването му във вакуумни цистерни за последващо разпръскване на полето.

Биологичните замърсители във фермата могат да изменят нормалния вирусен и бактериален фон и да причинят инфекции и интоксикации. Съществува риск от зоонозни зарази – болести, които се предават пряко от животните на човека и обратно, като например антракс, бруцелоза, Q-треска, лептоспироза, салмонелоза, токсоплазмоза, туларемия, Ешерихия коли - ентерит, ОРФ инфекция, лаймска болест, орнитоза, бяс, болестта „луда крава „ и други. Други чести заболявания сред работниците във ферми са болести на дихателната система. При смесването на фуражи и храненето на животните работниците са изложени на органичен и силозен прах. При експозиция на такива условия работниците могат да развият токсичен синдром от органичен прах, алергии, фермерски бял дроб, хроничен бронхит, бронхиална астма и други дихателни проблеми. Особено опасна дейност е почистването на силози, съдържащи фуражи за животни, тъй като при нея се съчетават работа в ограничени пространства и излагане на органичен прах. Друга група опасности във фермата са кожни болести, като инфекциозен дерматит, причинен от дерматофитни гъби и вируси, и алергичен дерматит. Причинителите на всички тези болести могат да се предават при контакт с животни, телесни течности и оборски тор, както и при вдишване на въздух със замърсители.

Въпреки че хората не боледуват от редица типични вирусни заболявания при животните като чума по свинете, шап, чума по птиците и други, работещите в близък контакт със заразени животни (фермери, ветеринарни лекари или посетители) могат лесно да станат носители на вируса. Много вируси се предават на кожата, косата и дрехите и остават активни за дълъг период от време. Така могат да се пренесат на други животни, ако не се вземат предпазни мерки, в това число ЛПС.

Законова рамка
Според действащата наредба за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдни обекти, собствениците или ползвателите на тези обекти и люпилни за птици са задължени да осигуряват достатъчно облекло за еднократна употреба или чисто работно облекло, което се използва при влизане и работа в обекта. „Бялата зона“, представляваща тази част от животновъдния обект, в която са разположени сградите за животни и пряко обслужващите ги спомагателни сгради и съоръжения, достъпни само за обслужващия персонал, има единствен вход-изход с ветеринарно-санитарен филтър, включващ стая за преобличане с работно облекло. Влизането в обекта става след обличане на предоставеното работно облекло, което се съблича преди напускането на обекта.

При хармонизиране на нормативната уредба в България със законодателството на Европейския съюз, касаещо здравословните и безопасни условия на труд, бяха въведени специфичните изисквания на ЕС към работодателите за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа. Една от основните рискови дейности в обхвата на тези изискания е работата, при която има контакт с животни и животински продукти. В животновъдството защита от биологични агенти се осигурява с редица превантивни мерки, сред които лични предпазни средства за дихателните пътища, очите и кожата.

От 21 април 2018г., Директива 89/686/ЕИО, определяща правни задължения за гарантиране, че ЛПС на европейския пазар осигуряват най-високо ниво на защита срещу опасности, беше отменена от новия Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. за лични предпазни средства. Новият регламент за ЛПС е приведен в съответствие с новата законодателна рамка, като леко се променя обхватът и категоризирането на риска и продуктите. Съществените изисквания за опазване на здравето и за безопасност, установени в регламента, са задължителни.

Времето, през което ЛПС се носят от работещите, се определя в зависимост от работното място на всеки работещ, от експозицията, от степента на риска и от характеристиките и ефективността на ЛПС. Използването им според опасностите е постоянно (когато опасностите действат непрекъснато), периодично (когато опасностите възникват при определени видове работа и условия) и аварийно (при възникване на аварии).

Основни параметри при избор на ЛПС
Личните предпазни средства се разграничават според категориите рискове, срещу които са предназначени. Категория I включва минимални рискове като контакт с почистващи средства със слабо действие, атмосферни условия, които не са екстремни и други. Категория II включва рискове, различни от тези в категориите I и III, а категория III обединява рискове с по-сериозни последици като вредни биологични агенти, атмосфера с недостиг на кислород и други.

ЛПС трябва да бъдат възможно най-леки, без това да се отразява на тяхната здравина и ефикасност. Те трябва да са проектирани и произведени така, че при предвидимите условия на употребата, за която са предназначени, ползвателят да може да извършва нормално дейността, която го излага на риск, като се ползва с подходяща защита на възможно най-високо ниво.

Когато поради естеството им и предвидимите им условия на употреба, определени вещества и смеси, които са опасни за здравето, или вредни биологични агенти притежават висока способност за проникване, която ограничава продължителността на защитата, осигурявана от съответните ЛПС, последните трябва да бъдат подлагани на стандартни изпитвания с оглед класификацията им въз основа на работните им показатели. ЛПС, за които се счита, че са в съответствие със спецификациите на изпитванията, трябва имат нанесена маркировка, показваща по-специално наименованията или, ако няма такива наименования, кодовете на веществата, използвани при изпитванията, както и съответстващия стандартен период на защита. Инструкциите на производителя трябва също така да съдържат значението на кодовете, подробно описание на стандартните изпитвания и цялата подходяща информация за определянето на максималния допустим период за носене при различните предвидими условия на употреба.

Защита на дишането
Срещу прах, газове и биологични агенти във въздуха, във фермата работниците се защитават с респиратори и маски. ЛПС, които са предназначени да защитават дихателната система, трябва да дават възможност на ползвателя да се снабдява с въздух, годен за дишане, когато е изложен на замърсена атмосфера и/или на атмосфера с недостатъчна концентрация на кислород. Въздухът за дишане, осигуряван на ползвателя от предпазното средство, трябва да се получава по подходящ начин, например чрез филтриране на замърсения въздух или чрез доставяне от външен незамърсен източник.

Съставните материали и другите компоненти на тези типове ЛПС трябва да бъдат подбрани или проектирани и вградени така, че да осигуряват нормално дишане на ползвателя и хигиена на дихателните пътища за съответния период на носене при предвидимите условия на употреба. Филтриращите устройства трябва да държат проникването на замърсители от замърсената атмосфера на достатъчно ниско ниво, така че да не се уврежда здравето или хигиената на ползвателя.

Маските против прах имат тънка филтърна хартия и са предназначени за спиране на едри прахови частици. Те не са ефективни за фин прах и фини аерозоли и се носят само от работници, които са нямали дихателни проблеми, за краткосрочни задачи, в атмосфера с нетоксичен прах. За по-сериозна защита се използват респираторни маски. Филтриращите респиратори се наричат още респиратори с отрицателно налягане, защото работника с дишането си прекарва въздуха през филтъра. Те спират фин прах, аерозоли и вредни газове и се носят при почистване на силози, работа с тор и всички други задачи във фермата в атмосфера с вредни биологични агенти.

Респираторите с отрицателно налягане не се препоръчват за лица с астма и сърдечносъдови заболявания. Ако е необходима защита във фермата на такива лица, трябва да се прилагат респиратори с положително налягане, при които движението на въздуха през филтъра не зависи от дишането, а става чрез вентилатор и мотор. Тези респиратори обикновено защитават и косата и цялата повърхност на лицето. Има и друг тип респиратори, така наречените автономни дихателни апарати, които снабдяват чист въздух чрез маркуч и въздушна помпа от резервоар. Те са по-скъпи като оборудване, изискват по-специално обучение за използване и в животновъдството се използват само за специални операции, като работа в затворени силози, торни хранилища и обеззаразяване.

Защита от контакт с кожата и очите
Индивидуалните предпазни средства, които са предназначени да предотвратяват повърхностен контакт на цялото тяло или част от него с вещества и смеси, които са опасни за здравето, или с вредни биологични агенти, трябва да са в състояние да предотвратяват проникването или просмукването на такива вещества, смеси и агенти през защитния слой при предвидимите условия на употреба, за които са предназначени. Тук се отнасят работно облекло, ръкавици, ботуши, очила, маски и шапки.

Ръкавиците предпазват ръцете от контакт със замърсени или заразни повърхности по време на работа във фермата. Подходящи са гъвкави ръкавици от PVC, тъй като осигуряват защита от пропускане, за разлика от кожени и брезентови. При лечение на болни животни и оказване на помощ при раждания се използват само ръкавици за еднократна употреба. Специални предпазни обувки и ботуши се използват при преместване на животни и други манипулации, при които има риск от настъпване от добитъка, а също и при всички дейности където има опасност от хлъзгане, пропускане на вода и замърсявания.

За защита на очите от биологични агенти, прах и дразнещи газове се използват очила. Защита на цялото лице е необходима при пръскане на препарати за обеззаразяване, против гризачи и инсектициди във фермата. Маските за лице осъществяват повърхностна защита на кожата, очите и устата, те са различни от респираторните маски и предпазват от попадане на агресивни течности, които е възможно да са заразни. За защита на косата се използват кърпи и шапки за еднократна употреба или от материал, подходящ за пране и дезинфекция.

Защитното облекло в животновъдството предпазва от болести, предавани чрез прах и пряк контакт със заразени животни, повърхности и течности. Тук се отнасят различни гащеризони, престилки и костюми. Ако защитното облекло не е с надеждни шевове, прахът може да премине през тях. Затова се препоръчва да се използва облекло, предпазващо от преминаване на частици дори с малък размер. Има варианти на такова облекло със залепящи се шевове, които са подходящо решение, ако не се изисква мокро почистване на замърсяванията.

Такова облекло би предпазило от праха, но в същото време, за работниците, които са в пряк контакт с живи животни, тор, заразени телесни течности и умрели животни, се препоръчва носене на непромокаемо работно облекло. То също се носи при почистване и дезинфекция с химични препарати. Важно е да се отбележи, че такова облекло трябва да има и непромокаеми шевове. Когато работното облекло се почиства с агресивни дезинфектанти, те могат да повредят материята му и да го направят по-малко надеждно. Затова при обработка с химични препарати се избира работно облекло от специално подсилени материи, които са устойчиви на използваните химикали.