АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 6, 2019

Животновъдството през погледа на специалиста

Животновъдството през погледа на специалиста

Проф. Иван Станков
Изпълнителен директор на Националната Овцевъдна и Козевъдна Асоциация (НОКА)
Основната ни задача е да защитаваме интересите на овцевъдите и козевъдите, и техните продукти да бъдат изкупувани на приемливи цени, за което непрекъснато водим битки. Друга много важна задача е постигането на генетичен прогрес при животните, чрез използването на качествени мъжки разплодници и съвременни репродуктивни технологии и методи на селекция. Гоним и технологичен прогрес, чрез използването на естествените природни ресурси, което се отнася повече за автохтонните породи, и създаване и въвеждане на съвременни технологии за комерсиалните породи със съответната механизация и автоматизация, като вече имаме такива стада, макар и не много на брой.
На лице е силна поляризация. По-голямата част от овцете и козите се отглеждат по традиционния начин – пасищно с пастир, което го няма в другите европейски страни, където всичко е парцелирано и хората отглеждат животните безпастирно. Всички процеси като хранене, доене и стрижба се извършват ръчно при тази по-голяма част. Другата по-малка част са уедрените ферми, които прилагат съвременни технологии за оборно отглеждане с механизирани и автоматизирани линии за хранене, доене и стрижба. Това са двете крайности – имаме примитивно, имаме и конвенционално млечно овцевъдство, което е добре развито в страната, но все още продуктивността не ни задоволява.
България е била на 5-то място в света по брой овце на 1000 дка стопанисвана площ и по реализирани животни за месо. По млечно овцевъдство също сме били на едно от първите места, а сега сме на едно от последните, защото овцете от 11 милиона слязоха на милион и триста, козите от милион - на 250-260 хиляди. Нашите амбиции са да върнем признанието и авторитета на българското овцевъдство, като защитим българските автохтонни породи, а също така и чрез създаване на културни, високопродуктивни породи.

Доц. д-р Иван Янчев
Директор на Институт по животновъдни науки - Костинброд
В животновъдството намалява броят на поголовието на животни непрекъснато и основната причина за това е, че малко хора остават да се занимават. Това е най-тежкият отрасъл. Работна ръка няма достатъчно и изпитваме трудности с гледачи на животни, особено при заплати почти близо до минималната работна заплата, каквито са при нас. Общо взето задържаме работниците по други начини, не само със заплатата. Но това не е основното. Масово навлизат животни от Европейския съюз, и извън него, които са много по-високодобивни. Ще дам пример за овцете. Ние имаме българска порода овце за мляко, която поддържаме и предлагаме. Масово навлизат френски породи овце – млечно направление, порода Лакон, Асаф и т.н., които имат двойно повече количество мляко, но те се отглеждат интензивно, затворено, и като качество млякото от тях не може да се сравни с маслено-киселинния профил, за който споменах. Така че нашето мляко може да е по-малко, но е по-качествено. А и напоследък намаля потребителското търсене, особено на продукти от овче мляко. При козите се засилва, тъй като е по-здравословно, което трудно може да се каже за тези овце, които са от внос и се хранят само на закрито. Овцата е пасищно животно. Не случайно установихме тази разлика - как се получава един качествен продукт от една типично месодайна порода, която се постави високо в планината, на хубави пасища.

Д-р Мирослав Първанов
Председател на Българската Асоциация на Ветеринарните Лекари за Продуктивни Животни (БАВЛПЖ)
В сектор животновъдство, очевидно навлизат нови и модерни технологии, които обаче са свързани с едно уедряване на фермите и буквално изчезване на дребните, дори и семейните ферми. Интересното в случая е, че в Европа и развитите страни се забелязва един обратен процес – връщане към отглеждането на животни в среда близка до естествената им - природна. Продукцията показно се нарича БИО и е значително по-скъпа, но пък по-здравословна и съответно по-търсена. И на целия този фон, най-жалкото е, че ние унищожихме българското село, като ликвидирахме поминъка на тези хора, а сега ни се иска с вълшебна пръчка да се върнем към производството на здравословна храна. Така че значението на иновативните технологии може да е голямо, но когато говорим за производството на вкусна и здравословна храна не винаги принципите за максимална печалба и конкурентоспособност са над всичко.
Целите ни са амбициозни, но пък ясни и изпълними. Най-важната е да утвърдим продължаващото обучение на ветеринарните лекари, практикуващи с продуктивни животни, защото въпреки високото ниво на нашите специалисти и признанието, което те получиха от своите европейски колеги, във връзка със справянето с новите инфекциозни болести, нахлули на стария континент, ние не се заблуждаваме, че предизвикателствата тепърва предстоят и трябва да сме готови да ги посрещнем. На второ място, имаме амбицията да променим сегашното законодателство и най - вече Закона за ветеринарномедицинската дейност, който е пълен с неработещи и проблемни разпоредби.

Стоян Чуканов
Председател на Асоциация за Развъждане на Месодайни Породи Говеда в България (АРМПГБ)
Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е създадена преди 4 години. Нейни членове към момента са 124 фермери, които имат общо около 4000 чистопородни животни, като голяма част от тях имат и стокови стада. По-голяма част от фермите са разположени в Южна и Югоизточна България. По-малко членове имаме в Северна и Северозападна България. Офисът ни се намира в Сливен.
Моята ферма се намира в Ямболска област, Западна Странджа и е вече почти 10-годишна. Основните породи са Гаскон и Абърдийн Ангус, като от миналата година започнах и едно стадо Лимузин. В общи линии около 400 глави добитък, които варират в зависимост от сезона и продажбите. Изградил съм доста електропастири. Опитвам се животните да са предимно на екстензивно отглеждане, т.е. пасищно, но имам и малко угоително стопанство.
Основното предизвикателство е неизвестността. В него естествено има много компоненти. Липсата на работна ръка е основен проблем, тъй като, за да може да се развива екстензивно или био говедовъдство животновъдите имат нужда от пасища и се ориентират към райони, които са необлагодетелствани. Както например аз в Странджа, където по социалистическо време имаше министерско постановление и се плащаше на хората да идват да живеят тук. В планинските и полупланинските региони има страховито обезлюдяване. За това, за да остават хората да живеят и работят в тези региони, които са на края на света, трябва да се разработи цялостна концепция за животновъдството със стимули за тях, а не само да има контрол. Ако в други сектори животновъдството би могло да се индустриализира, то при говедовъдстото това няма как да стане. Не случайно говеждото месо е най-скъпо и най-търсено. Ние можем да затворим свиневъдството и птицевъдството, и да ги направим доста по-индустриализирани, но за месното говедовъдството се изискват пасища, а това от своя страна изисква хора. Въпреки електропастирите, дронове и т.н. човешката ръка остава незаменима.

Хасан Хасан
Управител на Беркай
Занимавам се с животновъдство от 20 години, и по-конкретно с отглеждане на крави. Работил съм в много ферми в страните от Западна Европа. Мечтата ми беше един ден да си направя собствена кравеферма, която да има модерно оборудване. В последствие това се осъществи. Кравефермата се намира в село Дянково, област Разград. В момента е с капацитет 130 крави от породата Холщайн, закупени от Германия. Имам намерение да я разширя в близките две години с още две халета за 180 дойни и 150 сухостойни крави. Общо ще станат около 450-500 крави.
Цялото оборудване на кравефермата е от фирма GEA, която мога да кажа че е „мерцедесът“ на доилната инсталация. Това го твърдя смело поради дългогодишния ми опит в доенето на крави. Работил съм, както вече споменах, в много ферми, оборудвани с различна техника, затова мога да кажа, че GEA в момента е най-добрата фирма в този бранш.
Отглеждането на крави е печеливш бизнес стига да имаш нужните знания, опит и техника. В Германия фермерите се справят и без субсидии, затова щом те имат прогрес, и ние можем да имаме, стига да инвестираме в бизнеса си, а не в коли и яхти.

Димитър Неков
Управител на Ферма Неков
След като обиколихме почти цяла Европа през 2014 година, започнахме съвместна работа с фирмите за генетичен материал Ra-SE Genetics от Белгия и Ratlerow farms от Англия. Подменихме майките и намалихме броя им. В момента стоковите майки, които отглеждаме, са двата хибрида - Кора и Мира. Мира се получава при кръстоска на породите Ландрас и Голяма Бяла, като за терминален нерез използваме Максимус, който е стрес негативен Пиетрен. Хибридът Кора се получава при кръстоска на Ландрас по баща Дюрок.
Искахме животни, които са устойчиви и с нисък праг на заболеваемост, защото това води до намаляване на употребата на антибиотици, а това от своя страна води до по-качествено и здравословно месо. Тези хибриди издържат на нашите климатични условия и могат да се разхождат навън. Не изискват високо модерни технологии и не са капризни. Климатът на страните, от които се внася оборудване за фермите - Дания, Холандия, Белгия, е друг. При тях температурите не падат до минус 30 градуса. Във Видин сме имали случаи на минус 20 градуса в продължение на две седмици, а през лятото температурите стигат до 35 градуса и повече. Колкото и добра да е вентилацията, тя никога не може да компенсира. Стандартът е 10 градуса разлика между външната и вътрешната температура, т.е. навън ако температурата е над 35 градуса, вътре температурата пак ще стигне до 30 градуса, а оптималната температура за свинете е около 23 градуса. И в крайна сметка се спряхме на тези фирми за генетичен материал, които не са толкова известни в България. Произвеждаме собствен ремонт, имаме възможност да продаваме и животни за разплод, но при създалата се ситуация с Африканската чума по свинете, ще е доста трудно.
Едновременно с подмяната на животните постепенно обновяваме и сградите, техниката и оборудването. В момента изпълняваме четвърти европроект по мярка 4.1. Подменена е цялата земеделска техника, имаме три нови сгради и почти всичко във фермата е механизирано. Прекрасно работим с АгроВиста и Агроконсулт Инженеринг от Стара Загора. Както и с Джи-Трак за земеделската техника.

Доц. д-р Николай Марков
Институт по планинско животновъдство и земеделие - Троян
В Института работим по три основни проекта. Единият е свързан с планинското овощарство, а другият с планинското земеделие и в частност планинското животновъдство – месодайно и млечно говедовъдство, овцевъдство и козевъдство.
От месодайното говедовъдство интерес представлява Безрогият Херефорд – порода, внесена през 1980г., много добре интродуцирана в България и породата Лимузин, която е с отлични месодайни качества. Също така в малки количества и породата, която е хит в момента в месодайното говедовъдство, това е Абердин Ангус. От млечното говедовъдство това са Джерсейската популация – висококръвни кръстоски на Джерсейската порода с Българското родопско говедо и Монбелиардската порода, която е внесена сравнително скоро – през 2008г., но намери добро приложение. От овцевъдството имаме две породи: Каракачанската овца, местна (аборигенна) овца, характерна за планинския регион и Цигай, която е от много години. В института се отглеждат и три породи кози: Българска бяла млечна, Тогенбургска порода и Англо-нубийска порода. Имаме и развъдник за пастирски кучета от породата Бордър коли.
Животновъдството беше изпаднало в екзистенц минимум през изминалите години. В момента се наблюдава леко подобряване както на породния състав в животновъдството, така и на изобилие от български ферми, но все пак има много още какво да се направи в областта.

Десислава и Полина Хаджистоеви
Свиневъдна компания, с. Радко Димитриево
Свиневъдна компания, с. Радко Димитриево, община Шумен, е семейна ферма, специализирана в отглеждането на свине от породата Кембъроу, от английската компания за генетика PIC. Породата има изключителни кланични и вкусови качества, отговарящи за динамичния пазар на свинско, както в Европа, така и у нас. Свиневъдна компания е репродуктор на PIC за България до 2017г. Към момента в стопанството се отглеждат около 500 свине-майки, като годишно за угояване се реализират над 12000 прасета.
Животните са в добрите ръце на специалисти животновъди - трето поколение ветеринарни лекари, зооинженер и аграрен инженер. Внедрени са най-новите изисквания за добри производствени практики и хуманно отношение при отглеждането на животните. Използват се изцяло автоматизирани системи от Биг Дъчман за хранене и поддържане на оптимални условия на микроклимат. Създадени са най-добри условия за производството на здрави животни и се спазват всички европейски изисквания за добиване на свинско месо с най-високо качество.

Атанас Димитров
Управител на Ферма Димитрови
Отглеждаме две породи овце – Лакон и Вакла Маришка овца. Традиционно за района се отглежда Вакла Маришка овца. По моя инициатива преди 5 години внесохме първите животни Лакон от Франция. Породата се адаптира добре и в бъдеще във фермата ще се увеличи броя на френските овце. Предимства на порода Лакон са висока млечност на овцете, процент на близнене на овцете и добрата селекция.
Всички овце във фермата се отглеждат оборно, хранят се от фураж раздаващ миксер. За хранене на животните се използват груби фуражи, които са собствено производство. Концентрираният фураж се произвежда в собствена фуражна фабрика, която е в непосредствена близост до фермата.
След многобройни срещи с фермери от Франция и Италия, решихме във фермата да се наблегне на механизация при храненето и доенето на овцете. По този начин намалихме персонала във фермата и в момента грижите за животните се извършват от четирима човека. Фермата разполага с модерна доилна зала Де Лавал. Капацитетът на залата е 24 овце, доенето се извършва от двама човека. Фермерската работа е разнообразна, работата никога не свършва.