АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VII, брой 6, 2019

Земеделието през погледа на специалиста

Земеделието през погледа на специалиста

Проф. Дарина Вълчева
Завеждащ Секция „Селекция и семепроизводство“ в Институт по земеделие Карнобат
В селекцията дълги години работим към повишаване продуктивността и естествено подобряване качеството и на самото зърно. Но най-ценното, с което мога да се похваля в областта на селекционните ни програми, е насоката за създаване на сортове, които са устойчиви на абиотичен стрес и на биотични фактори. Тоест опитваме се да отговорим на земеделското производство и на фермерите със сортове, които са пригодни към променящите се климатични условия и да създаваме такива, които са подходящи за суша, за дъждовни години или за студени зими. В тази връзка имаме вече постигнати резултати - имаме създадени сортове. Някои от тях мога да спомена - Орфей, Одисей, които са високо сухоустойчиви.
Имаме създадени и сортове, които са високо студоустойчиви и зимоустойчиви, основно ечемик. Това са сортовете Сайра и Захир. Като споменавам името Захир, трябва да кажа, че това е сортът, който беше отличен тази година в конкурса за иновации на АГРА. Ние искаме да покажем на земеделските производители, че сме готови да им предложим продукти, които са пригодни за резките промени в климата, които настъпват, и които наблюдаваме. Сортът Захир е високо студоустойчив и е подходящ за райони, където има не само ниски температури през зимата, но и безснежни зими. Липсата на сняг създава условия за измръзване и изтегляне на посевите. Това всъщност е сортът, който е подходящ точно за такива условия.
Наред със селекцията, в областта на чисто научните изследвания и създаване на нови сортове, ние правим сортоподдържане и семепроизводство, като правим семепроизводство на високите категории семена - предбазови и базови семена, и съответно предлагаме семена на пазара. Производителите могат да закупят от нас автентични, висококачесвени семена както от старите, така и от новите сортове ечемик и овес.

Доц. д-р Наталия Петровска
Директор на Институт по царевица – Кнежа
Тази година празнуваме 95-годишен юбилей на института. Имаме създадени над 100 хибрида. Няма как да предложим всички, но 29 от тях поддържаме със сертификати в Патентно ведомство на Р. България. Но за да ги предложим на пазара ни трябват нови площи. Сега разполагаме с 2400 декара. По-голяма част от семепроизводството се прави от външни семепроизводители - наши партньори. Така че напоследък не можем да отговорим наистина на търсенето на хибриди, за това ще се постараем да увеличим нашето собствено производство, като разбира се ще продължим да работим с нашите партньори.
Селекцията работи към стрес толерантни хибриди. Много от селекционерите препоръчват отборът да има регионален характер и екологична насоченост, т.е. хибридите да се създават в тези типични условия, в които след това ще се отглеждат. В това отношение ние настина можем да отговорим на тези търсения на земеделските производители. Освен това нашите хибриди са устойчиви на икономически важните болести и неприятели, така че работим и в това направление. Освен това имаме и специални хибриди царевица – захарна, пуклива, бели царевици и високолизинови, като се надяваме да възродим и това направление, тъй като има възроден интерес от животновъдите към него и те се обръщат към нас. За това се надяваме да увеличим площите на българските хибриди.
Призовавам всички земеделци да видят какво предлага българската селекция, не само по отношение на царевицата. Нашите семена са най-адаптирани и устойчиви към условията на страната, за това нека да бъдат поне малко родолюбци, за да върнем българската селекция на нашите земи.

Д-р Симеон Крумов
Главен асистент в Институт по земеделие - Кюстендил
Като цяло тази година представяме основно нова селекция сортове ябълки и череши на Института по земеделие - Кюстендил, както и няколко технологични решения за тяхното отглеждане. Акцентираме тази година на новия самофертилен черешов сорт Алекстон, който участва в конкурса за иновации и спечели грамота. Той има доста достойнства, едно от които е, на първо място - самофертилността, което ще рече, че се опрашва сам, т.е. дава възможност да се създават едносортови насаждения, без да са необходими сортове опрашители. От ябълките представяме сортовете Бесапара, Горана, Марлена, Мартиника и Сияна, който е устойчив на гъбната болест струпясване, и съответно са редуцирани пръсканията при него, което го прави подходящ за биологично отглеждане.
Тези наши сортове се отглеждат с по-малък брой третирания. Имаме малко посадъчен материал от сорта Бесапара, който опитваме да презентираме, да покажем на хората да се насочат към българска селекция, а не да се насочват към вносното. Сега е много модерно хората да внасят и да засаждат сортове, които не са минали през институтите, които да проверят дали тези сортове имат някаква слабост в отглеждането им. Не стихийно да се разпространяват както някои черешови сортове, които с годините се оказаха слаби, като например сортът Сънбърст – мекоплоден сорт, който се напуква много. Доста хора направиха насаждения от него.
Затова държавата плаща на институтите да правят проучвания и сортоизпитвания, и да се пишат статии, в които се казва дали даден сорт е добър за даден район, и ако е така, съответният сорт да излезе на пазара и хората да знаят, че този сорт наистина става за този край и може да се засажда. Въобще тази връзка е леко прекъсната. Ние се опитваме да казваме на всеки, че е хубаво да ни питат. Институтът в Кюстендил е синоним на черешата, знаете, и хората се обръщат към нас за препоръки и съвети.

Георги Василев
Организационен секретар на Асоциация Български Пипер
В асоциацията имаме няколко изобретатели, като например човек, който за пръв път в историята на България измисли машина за автоматизирано избушване на пипера. Няма друга такава машина в момента, а има пазар за 20 хиляди такива. Имаме и хора в асоциацията, които произвеждат две реколти за същия отрязък от време, в който другите отглеждат една реколта и съответно печелят два пъти повече. Имаме и други членове, които патентоваха т.нар. „приспиване на разсада“. Обикновено разсадът се прави зимата, за да може на късна пролет и ранно лято да бъде засаден. Това съответно е свързано с много разходи за светлина и топлина. А при тази иновативна технология, разсадът се произвежда есента, когато не е необходима оранжерия. След което се слага „да спи“ при определени условия, което е фирмена тайна на хората, които го правят. Във тази фаза той презимува, на пролет „се събужда“, засажда се и продължава своето развитие. За сравнение - този разсад струва една стотинка, докато другият струва осем стотинки. Членове на нашата асоциация, които са научни работници, в това число професори и доценти защитиха пред България и света един сорт, с който можем да се гордеем, и с който са награждавани на всякакви форуми – казва се Ивайловска капия.
В България се яде най-много пипер на глава от населението в целия свят. България консумира четири пъти повече пипер, отколкото произвежда. Има 40 пъти повече търсене от предлагане. Причините за това са много. Едната от тях е обективна и тя се казва липса на кадри. Вторият голям проблем е неправилното отношение на държавата към производството на зеленчуци. Недостиг на зеленчуци има не само при нас, но и в другите европейски страни, но при тях той е 10-12%, до като при нас той е 98%. В България само 7% от плодовете и зеленчуците, които консумираме са български, т.е. в момента България се намира в „сортово робство“.

Марин Петров
Управител на Таткова градина
Началото на Таткова градина започна по трудния начин. Първоначално правехме мебели, но бизнесът ни фалира. Нямаше къде да живеем и трябваше да се приберем на село. Всеки ден пътувахме от София до село Торос, където започнахме да гледаме зеленчуци без химикали въпреки хорското мнение. С течение на времето с четене научихме за биосертифициране, за методи за биологично отглеждане и започнахме да разширяваме производството. В една от годините, търсейки начин да съхраним тученицата и да я предлагаме в сезон, в който тя не расте, стигнахме до правене на песто от босилек и тученица. После започнахме да разширяваме гамата и с два вида горчица, маслинова паста, хумус и т.н. За целта си направихме малък цех в София.
С течение на времето се наложи да намалим площите заради липсата на работна ръка. В момента отглеждаме зеленчуци, ягоди и годжи бери. Имаме няколко сорта домати – освен розов, също жълт, бял, и един зелен домат с визията на диня. Насочили сме се и към пепино. Всяка година пробваме нещо ново и нетрадиционно. Целим да отглеждаме културите по биологичен начин. Всички операции като плевене и окопаване извършваме ръчно, а за основната обработка използваме един малък трактор и мотокултиватор. Поливаме само с капково напояване от геран.
Едно производство свиваме, но пък друго разширяваме. Например, наскоро започнахме да гледаме кокошки. В момента имаме три породи: Сребърна италианка тип Легхорн, френски Маран – черен мед и Катунски кокошки – българска порода. Направих си един експеримент с кокоши трактор, който се оказа много успешен. Кокошките почистиха и наториха земята, аз само я прекопах и сложих дървесна пепел. Такива хубави и здрави краставици не съм имал никога, затова ще продължа с този метод занапред.

Станчо Станчев
Управител на СД Ерато СИК – Иванов, Станчева и Съдружие
В земеделието резултатът от вложения труд може да се види. Не зависиш от много хора, стараеш се и се радваш на своите успехи, а не чакаш някой да те похвали. Разполагаме в момента с 12 машини. Разбира се не може без трактор Беларус. Повечето ни машини сме закупили от фирма Варекс. Някои от тях са комбайн Challanger, комбайн Massey Ferguson, два трактора Massey Ferguson, Challenger верижен. С новата техника се работи по-лесно. Вярно е, че и тя има своите тенденции и проблеми, но за това разчитаме на Варекс, които винаги отреагират много бързо, когато се наложи. Първата машина, която си закупихме от тях още през 2012г., беше жълтият комбайн Challanger, и от тогава си купуваме техника от тях.
Последните ни закупени машини са двата трактора Massey Ferguson 7726S (Dyna-6) и 5711S (Dyna-4). Големия ще използваме за обработка на големите блокове по 200 дка – за дълбока оран, култивиране, сеитба и торене, а малкия ще използваме за овощните култури и за пръскане на житата. От традиционните култури слънчогледът Pioneer миналата година се представи страхотно и комбайните го ожънаха перфектно. Пшеницата също се представи много добре. Заложили сме на Авеню, Ласка и Тервел на Агроном. Тук не гоним голям добив. Доволни сме на 400кг от дка. Все пак не сме Добруджа, а полупланински район. За това се насочваме все повече към етерично-маслените култури и ще намалим зърнопроизводството. При лавандулата залагаме на три сорта - Дружба, Хемус и Юбилейна, от които се получава много качествено масло, подходящо и за медицински цели.

Пламен Кукерски
Мениджър на Aronia Alive Agriculture
Преди пет години започнахме да произвеждаме био сокове от плодовете, които берем и преработваме в един и същ ден. Производството ни е изцяло био лицензирано и със затворен цикъл. Преработваме плодовете в чисто нов цех, който се намира на един-два километра от насаждението ни от арония в село Калейца, Троянско. С помощта на Местна инициативна група - МИГ Троян направихме проект, по който закупихме чисто нова поточна линия за производство на сок, на австрийската фирма Voran. Сега развитието ни е насочено основно към планинския лимон, тъй като бях одобрен по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и сега работя по проекта. През 2015 година по време на изложбата Интерфуд и Дринк за храни и напитки в Интер Експо Център, София, в която участваха много страни, бяхме удостоени с диплом и златен медал за качеството на продуктите ни, и в частност на продуктите ни от арония.
Насочихме се към планинския лимон, тъй като тази култура не се среща почти никъде в нашата страна, а е много ценна. За него научихме от един агроном, работил в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян, където са изпитвали качествата на тази култура. От института закупихме разсад и там ни консултираха относно отглеждането на културата. След това сами започнахме да си произвеждаме разсад. Също така, с планинския лимон се запознах с помощта на една книга. Като цяло ме впечатли много това, че в Ботаническата градина в Лондон има растение планински лимон на 150 години. А самият институт в Троян е внесъл планинския лимон от Памир. Самото име планински лимон показва, че това е много кораво растение, което издържа на сурови условия. Аз съм го засадил високо в Троянския балкан. Родината му е Далечния изток – Китай и Япония. Другото му име е Хеномелес от латински. Сокът от планински лимон може да се комбинира и със сок от арония за още по-добър вкус и полезно действие.

Галина Даскалова
Преподавател в ПЗГ „Добруджа”
Гимназията е създадена през 1909г., когато вече е изградена база в чифлика на добруджанец, който дарява цялото си имение за създаване на земеделско училище. Гимназията е една от най-старите земеделски училища в страната. Училището има собствена база, като дворът е с площ от 140дка. В него са създадени билкова аптека с многогодишни билки, лавандулово поле и смесена овощна градина. Също така, няколко сгради, в които се провежда учебния процес, в т.ч. учебни работилници и общежитие.
От години с децата посещаваме дома за стари хора с физически увреждания в с. Айдемир и помагаме на хората там в различни форми: боядисваме, грижим се за дърветата им, ремонтираме, създаване цветни лехи, засаждаме билки. Училището провежда курсове за работа с продук-ти за растителна защита, част от професия, квалификационни степени първа, втора в направления, свързани с животновъдството и трайните насаждения. ПЗГ има собствен учебен център за обучение по категории В, С, ТкТ, ТвК, ТвК 3.
Училището има собствени земи с обща площ 2040дка. От тях лично обработваме 600дка, а останалите ниви са отдадени под аренда. Училището има регистрация като земеделски стопанин и спазва всички европейски изисквания за производство на селскостопански продукти и отглеждане на едногодишни култури в земеделските земи. Площта се обработва съвместно с учениците от двете специалности, които освен практически занятия по професиите, придобиват и свидетелства за правоспособност на МПС, трактори, комбайни, камиони. През настоящата стопанска година има опитен участък, където с френската фирма Косат Семанс България извеждаме опити на три сорта пшеница.

Д-р Милко Моллов
Управител на Сортоизпитване - Елена
В момента обработвам 60 дка с арония, а общо насажденията с арония в страната са около 2500 дка, повече от които са направени с мой посадъчен материал. От плодовете се правят най-различни продукти като сладка, компоти, сокове и вино. Освен много добрите вкусови качества на соковете, те притежават и много лечебни свойства, в частност понижават кръвното налягане, полезни са за диабетици и за преодоляване на анемия.
В последно време търсенето на посадъчен материал намалява. Това е и заради конкуренцията от страни като Полша и Украйна, където стойността на плода е много ниска. Това затруднява пазара на българската арония, независимо, че тя е много по-качествена, поради добрите почвено-климатични условия в страната. Българската арония няма равна на себе си по света. Тук има много голямо слънчево греене. Аронията зрее по средата на август и тя е с много висок брикс, т.е. захарност. А в страните на север, слънчевото греене е доста по-слабо, което води до по-ниско качество на плода, по-ниска цена и съответно голяма конкуренция с българската арония, чиято цена е по-висока. Причината за това са липсата на достатъчно комбайни за механизирано прибиране на плода и от необходимостта за напояване, което в северните страни е по изключение, поради по-ниските температури и по-обилните валежи. Иначе аронията е една от културите, които се отглеждат много лесно. Практически не страда от болести и неприятели. Най-големите неприятели са птиците като косове и сойки, които са в състояние за два дни да компрометират цялата реколта. При правилно отглеждане, т.е. когато насажденията са на подходящи почви при подходящ климат, и има възможност за напояване и механизирано прибиране на плода, пазарът е сигурен. Поради простата причина, че себестойността ще бъде много ниска, а качеството доста високо.

Георги Радев
Председател на Сдружение на земеделските производители „Хаджи Димитър“ - Сливен и Зам. - председател на УС на НАЗ
Както знаете, в началото на раздаването на земята след ТКЗС-тата, започнахме да работим с руска техника, която за съжаление не беше много надеждна и за това се насочихме към западноевропейски производители на техника. Ползите, които видяхме, са по-ниският разход на гориво и по-високата производителност. Жъненето на 500-600 дка на ден ни се е струвало невероятно преди време, а сега е нещо съвсем нормално. Дигитализацията на земеделието започна преди 4-5 години. Навлязоха навигационните системи на Trimble и други, които ни позволяват да повишим много производителността, да свършим повече за по-кратко време с по-малко разходи за гориво, както и за препарати и торове при машините със секционен контрол на системата. Вече съществуват и автономни трактори, при които даже не е нужен оператор. Най вероятно след 5-10 години ще дойдат и при нас. За сега, до колкото ни е известно, се произвеждат за Щатите и Австрия. Щом дойдат в Европа, ще дойдат и при нас. Има много какво да се каже по тази тема.
От голяма ползва са и метеостанциите, които позволяват да разберем за предстоящите метеорологични условия. Това ни помага да определим сроковете за пръскания. По-рано сме работили малко или много на късмет. Например, когато сме виждали, че е облачно, но не сме сигурни дали ще вали, решаваме да напръскаме, а след три часа завалява и ефектът е нулев. Сега вече може да си направим по-добра сметка и да преценим дали да рискуваме или не. Същото се отнася и за другите практики. Когато прибираме рапицата, при падане на малко по-силен дъжд, чушките се отварят и загубите са тотални. За щастие сега метеостанциите ни позволяват да преценим един или два дни по-рано дали е подходящо да започнем жътва, така че да приберем продукцията безпроблемно и без големи загуби.

Илия Проданов
Председател на „Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат и Зам.-председател на УС на НАЗ
Иновациите, които внедряваме в нашия бизнес са изключително важни, тъй като има голям проблем с кадрите и е необходимо да изваждаме максимума от земята. Точно иновациите са тези, които ни помагат да сме по-производителни и с по-малко кадри да обработваме по-голяма площ. Иновациите присъстват във всеки един етап от нашето производство, като започнем от обработката на семената, сеитбата, торенето, пръскането и стигнем до прибирането на реколтата. Вече всички нови селскостопански машини са снабдени с компютри. Сеялките следят точно сеитбената норма, не се получават застъпвания и няма загуба на семена. Самоходните пръскачи се използват широко в почти всяко стопанство, което обработва по-голяма площ. Торачките също са модернизирани с променлива норма на торене според сателитните снимки.
Вече имаме възможност да следим състоянието на посевите само от спътник, вместо да ходим на полето. Иновации има и в машините за обработка на почвата. Материалът, от който са изработени се износва по-трудно и се налага по-малко обслужване. Това се отнася и за прибиращата техника. Нещата вече са на такова ниво, че има комбайни, които сами се настройват според условията за жътва и на оператора не му се налага да прави почти никакви ръчни промени по време на работата. Като резултат се получава и по-качествено зърно. Друга иновация в бранша са навигационните системи, които помагат за това един оператор да бъде работоспособен по-дълго време на полето, намаляват разходите за гориво и увеличават производителността на машините. Сега почти няма земеделска фирма, която да не използва навигационна система. Преди десет години това беше една непозната материя за нас.