АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VIII, брой 2, 2020

Най-важно е зърнопроизводителите да познават своя бизнес

Разговор с г-н Пламен Пенчев, Земеделски Производител

Бихте ли представили накратко себе си и Вашето стопанство на читателите на нашето списание АгроБио техника?
Казвам се Пламен Пенчев – земеделски производител от района на Бяла Слатина. Арендуваме земя от 1993г., от самото начало на връщането на земята. Работим с брат ми. Двама братя сме. Отглеждаме основно зърнено-житни култури в района – пшеница, ечемик. Рапица отглеждаме от 2000г. И тази година също имаме рапица. Към момента тя току-що пониква, защото нямаше дъжд пет месеца в района. Пролетните ни култури са насочени към царевица и слънчоглед и малко протеинови култури за постигане процента на екологично насочените площи. Към портфолиото на културите имаме и люцерна, която също ни помага и продаваме на животновъдите. Не я ползваме, защото нямаме животновъдство в нашето стопанство.

Какви иновативни агротехнологии намират място във Вашето стопанство от гледна точка на техниката, която използвате? На какво държите при избора на техниката, какви марки използвате?
Основно при тракторния парк използваме 3-4 марки трактори. Държим техниката да е преди всичко надеждна, да е обезпечена от страна на сервиз. Защото при новите техники без сервиз колегите трудно се оправят. Това е един много важен момент и в нашата фирма всички машини имат предимствени недостатъци, които от едната страна са добре, от другата – зле, но все пак добре се справяме с машините.

Какво друго може да ни разкажете по отношение на технологията?
Технологията на производство при пшеницата зависи от сезона и от метеорологичните условия. Не сме привърженици все още и не сме убедени, че може да се работи в България с нов тип технология. Ние все още сме на конвенционална технология в зърнопроизводството. Пшеницата си я залагаме с дисковане, с леки странични култиватори правим обработките, като при пролетниците извършваме дълбока оран и продълбочаване периодично през годините на по-тежките ни полета, които са в района и си ги познаваме, че се нуждаят от продълбочаване. Не работим на 100% продълбочаване. Това е основно. Залагаме и на хибриди, основно ползваме хибриди на Пионер, на Декалб, на Рапул, Макавест като царевица, а слънчогледи ползваме предимно Пионер и Синджента. Привърженици сме на експрес технологията и сулфонилурея технологията.

Разкажете ни малко повече за сулфонилуреята технология.
Сулфонилуреята технология при слънчогледите, или така наречената експресна технология, е по-евтина от клиърфилд технологията, като по-дълъг период можеш да контролираш плевелите. Контролираш с експрес технологията широколистните, а житните можеш да ги контролираш, ако се наложи и е наложително да се ползва. И не предпочитаме клиърфилд технологията, защото тя може да изпуска някои плевели. Например, тази година ни изпусна лободата в слънчогледа. Закъсня третирането. Лободата прерасна и я изпуснахме.

Бихте ли ни разказали нещо повече относно техниката?
Относно техниката – силузно стопанство имаме от 2006г. на Джи Ес Ай. 2006г. го започнахме и го довършихме преди четири години, защото го правихме поетапно. Относно Европейските програми от 2008г. не сме участвали. Финансираме новите неща със собствени средства. Инвестираме собствени средства – искаме да ни е спокойно.

Запознайте читателите на АгроБио Техника колко души работят във Вашето стопанство?
Тринадесет човека са ни механизаторите и още десетина човека имаме обслужващ персонал. Имаме общи работници по силузите, монтажници-силузници. Заетите са 20 човека.

Бихте ли споделили за иновативни агротехнологии, които улесняват работата Ви?
Смея да твърдя, че сме една от първите фирми, която сме внедрили джипиесите на фирма НИК, още 2006г. Когато фирма НИК се показа на пазара, господин Куманов пусна при нас първия джипиес на първия ни трактор при торене. IZ-Steer 250 беше първият монитор. Сега всички машини доста улесняват работата. С тези джипиес-устройства може да се работи през нощта, да не се презастъпват обработките, икономисва се от гориво, от време, по-качествено се извършват обработките. Ние работим с джипиесите на фирма НИК. Има и други конкурентни фирми, но това се наложи, не искахме да миксираме и джипиесите.

Бихте ли споделили какви са резултатите и какви са трудностите, които срещахте през изминалата година?
Тази година, изминалата и настоящата, която започна, си приличат доста. За първа година миналата година пшениците поникнаха при нас в началото на февруари. По-точно към 10 февруари видяхме поникнали пшеници. Доста колеги се чудехме какво ще се случи, дали ще има братене, но в резултат на топлата пролет, топлата зима и валежите постигнахме добри резултати. Средният добив от пшеница миналата година ни беше 700кг. Ние не очаквахме такъв добив. При пролетните култури също се получиха нещата, тъй като тенденцията вече на времето и на промените е такова – пролетта започва по-рано и изтегляме сеитбите. Ние започваме да сеем на 25 март. Това беше практика за Южна България преди. Сега се случва и при нас в северната част на страната. И от 1 юли до 13 ноември т.г. ние имахме 10л дъжд в нашия район за пет месеца. Но пролетниците се получиха, защото бяха вече направили, вегетирали и царевица получихме 900-950кг, слънчоглед 300кг. Така че сега нещата, да се надяваме тази година, вървят към по-добро. Имаме вече поникнали пшеници, което е почти два месеца по-рано от предходната година.

Бихте ли ми казали три неща, които Ви карат да продължавате да се занимавате със земеделие?
При нас земеделието е не само работа, но и хоби. Ние го работим с желание, с любов. Трябва да си обичаш работата, за да се получат нещата. Това е най-важното. Работиш ли насила едно нещо, не се получава. Или се получава, но много трудно. Желанието е най-важното нещо. Даже мога да Ви споделя една случка. В събота и неделя ние сме на базата, когато сме в града. Работниците почиват, ние нещо наблюдаваме, обсъждаме какво ще се случи в понеделник. Когато дойдат работниците, всеки чака да му кажеш какво да прави. Идва един приятел и казва: абе, вие в събота и неделя ли работите? Отговарям му, не, ние се забавляваме, все едно сме за риба. Ние се забавляваме в момента. Ние просто имаме желание да се качим на комбайна. Това ни е хоби. Да видим как се случват нещата.

Имате ли наследници в тази насока?
Да, аз имам двама сина. Брат ми има един син. Големият ми син завърши земеделска техника и технология в Русе. В момента вече от две години е на работа във фирмата. Поставили сме му задачи, с които се справя добре. Малкият сега е магистратура в Аграрния университет – агрономство и полевъдство и сега растителна защита. Февруари месец завършва и той. А племенникът е втори курс в Аграрния университет. Има бъдеще. Има смисъл да се работи, има ли бъдеще. Няма ли бъдеще, може и да намалим темпото.