Агросекторът става все по-отворен към новите технологии

Разговор с Кристиян Михайлов, Секретар на PARA

В началото на нашия разговор, бихте ли представили накратко PARA на читателите на списание АгроБио Техника?
PARA професионална асоциация по роботика и автоматизация е неправителствен представител на технологичните компании у нас. Съществуваме от близо година и половина и работим в посока превръщането на България в технологичен хъб на Балканите. Близо двадесет компании повярваха в идеята, че на технологично ниво имаме засилен потенциал. Това включва и областта на селското стопанство, където последните години виждаме засилено участие на технологиите.

Последните месеци активно рекламираме български технологии и позитивни примери от земеделието. Една от целите е българското селско стопанство да получи достъп до технологични знания, умения и финансиране в тази насока.

В кои сектори на селското стопанство, според Вас, най-лесно навлизат роботизирани технологии в България?
Роботиката в селското стопанство е позната от доста време. Интелигентното земеделие навлиза и в България, като в страната ни се използват множество решения, но същевременно се разработват и български такива, които помагат на земеделците у нас да увеличават добивите, повишават безопасността и качеството на реколтата. Последните години виждаме примери на български производители, които внедряват иновации на световно ниво в производствата си. От био ферми до лозарски масиви и земеделски производства все по-активно се интересуват от проследяването на данни в реално време.

Бихте ли посочили примери за успешно внедрени роботизирани системи в българското селско стопанство?
Ще започна с Агротайм - водещ производител и износител на череши за държави като Великобритания, Холандия и други. Дружеството инвестира в четирипоточна електронна линия за сортиране на череши с капацитет до 2 тона на час. Черешите се опаковат според изискванията на клиентите, като компанията разполага и с хладилни помещения и камери за съхранение в модифицирана атмосфера.

Друг пример е семейна ферма в село Глуфишево, където се отглеждат свободно-боксово 380 млечни крави и се обработват 10000дка земя. За оптимизация на процесите, земеделците изграждат нов обор за животни и сграда с модерна доилна инсталация. Внедряват система за управление, предоставяща навременна информация за стадото.

На продуктово ниво виждаме поне пет родни решения, които могат да се наложат у нас. Фирма Ondo предлага система за автоматизирано управление на капково напояване, прецизно торовнасяне, климат контрол и мониторинг за всички култури. Чрез нея се постигат до 85% по-ниски разходи в резултат на прецизното управление и контрол на водния ресурс. Друг позитивен пример е Про Дрон Сис, предназначена за обследване състоянието на земеделските почви чрез заснемане с дрон.

Можем да кажем, че в момента, интелигентното земеделие у нас изо­става от световните тенденции, но предвид желанието и усилията на българските фермери, разликата скоро може да не е толкова голяма. Със селско стопанство у нас се ангажират все повече млади хора, отворени към новите технологии.

В заключение какви инициативи планирате?
Българското земеделие е силно вкоренено в нашия бит и култура. Тази му черта ни позволява да го използваме, за да покажем нуждата от засилена автоматизация и разработването на нови технологии. Все повече млади хора осъзнават това. Над 90% от горните решения са създадени от лица до 40 години. Те са пример, че автоматизацията и роботиката навлиза все по-активно.

От страна на PARA имаме желание за земеделски хакатон в близката година, както и продължаване споделянето на позитивни примери от сектора. Съвсем наскоро направихме и първия си земеделски уебинар. Чрез създаването на експертен съвет по роботика, IoT и изкуствен интелект, таргерираме индустрии включително и от селското стопанство.