АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина VIII, брой 5, 2020

Експериментираме с облагородяване на овощните видове

Разговор с Тодор Димитров, съосновател на Овощен Разсадник Pepiniera, с.Стефаново

Експериментираме с облагородяване на овощните видове

Уважаеми г-н Димитров, бихте ли представили пред читателите на списание АгроБио Техника Овощен Разсадник гр. Добрич – „Pepiniera” с. Стефаново?
Здравейте, казвам се Тодор Димитров и съм един от създателите и дипломиран aгроном на овощен разсадник, намиращ се в с.Стефаново, Добрич. Имам две висши образования в сферата на строителството като по професия съм строителен инженер, но с течение на обстоятелствата имам и трето висше Агроном „производство на овощен и лозов посадъчен материал“ завършен в Тракийски Университет Стара Загора през 2015г.

В този бизнес сме заедно с родителите ми Димка и Живко Петрови като баща ми е главният специалист по екзотичните растения. Той ги облагородява и отглежда като в момента аз се уча от него, за да продължа техниките на облагородяване на екзотичните растения, а майка ми и аз се грижим за реализацията и отглеждането на продукцията, създадена от всички нас.

Преди да основем Pepiniera, с.Стефаново ние започнахме с търговия на овощен и лозов посадъчен материал с няколко пазара основно на територията на гр. Добрич през 2004г., но не като основна дейност на семейството ни. След няколко години и след направена рискована инвестиция по време на Световната икономическа криза създадохме Овощен Разсадник Добрич като малък семеен бизнес през 2008г. в малък двор в самото село с няколко стотин кв.м. площ и малко производство с цел задоволяване на нашите клиенти. През 2009г. закупуваме основното ни място, където сега се намира производствената и складовата ни база с обща площ 5дка. Към момента разсадникът се разпростира на няколко места в самото село с обща площ от около 18дка, складова база в гр.Добрич и няколко търговски места на територията на Добрич, Варна и в самото землище. Ние сме единственият производител на овощен и лозов посадъчен материал за района на Добричка област, тъй като тук земеделието е ориентирано към зърно производството и лавандулата в последните години.

Стремим се да се развиваме и към момента упражняваме дейности, свързани с производство на овощен и лозов посадъчен материал като следим постоянно тенденциите за пазарното търсене на сортове, устойчиви на нашите така променливи климатични условия, тъй като в последните години се наблюдава изключителна смяна на климатичните условия – засушавания, поява на вредители непознати за нашите ширини допреди години, гъбични заболявания по растенията и плодовете и т.н.

Овощен Разсадник Pepiniera разполага с необходимите документи от ИАСАС (Изпълнителна Агенция по Сортоизпитване Апробация и Семеконтрол) и Агенцията по Фитосанитарен контрол и Растителна Защита към БАБХ, с необходимите разрешения и удостоверения от Министерство на Земеделието, Храните и Горите. Разсадникът е лицензиран и работи с висококачествени препарати за растителна защита, квалифициран персонал. Агроном издава сертификати за произход и качество на посадъчния материал (овощен и лозов), съответстващ с наредба №95 на Министерство на земеделието и храните.

В продължение на това, моля разкажете по-подробно за продуктите, които предлагате. Върху кои процеси от Вашата дейност обръщате най-голямо внимание?
Разсадникът разполага с основните видове овощен посадъчен материал както и с повечето нововъведения и тепърва встъпващи в България сортове овощни дръвчета. Факт е, че все повече нови сортове навлизат и намират приложение в битието на българите, затова ние се стремим да бъдем в крак с тези фактори, влияещи на пазара на овощен и лозов посадъчен материал в България. Стремим се да бъдем адекватни към поръчките и исканията на нашите клиенти за да можем да бъдем полезни за тях - когато те са доволни и ние сме доволни. Ние следим тенденциите и пазара т.е. това което се търси ние трябва да го предлагаме. Разполагаме с широка гама от сортове овощни дръвчета и лозички, като наблягаме на сортове, които са най-търсени и които са подходящи за регион Североизточна България. Поддържаме някои от старите сортове дръвчета, които са познати на българите като например от прасковите - Хале и Редхейвън, познати още от старите прасковени градини, от ябълковите сортове - Синапка, Карастоянка, Златна и Червена превъзходна. От черешите най-разпространена е Българска Хрущялка, също така кайсии, които са по-устойчиви на късните пролетни замръзи, слани и предназначени за масово производство, сливи, круши дюли, мушмули и др.

Ние разполагаме с широка гама от екзотични култури и наблягаме на производството им, тъй като тенденциите са за търсене на различни екзотики като Райска Ябълка. Няколко сорта студоустойчиви райски ябълки танинови (тръпчиви) или безтанинови (нетръпчиви) като консумацията на този вид плод е изключително полезен за човек, тъй като съдържа полезни витамини и антиоксиданти. Всички райски ябълки са Японски сортове. Дърветата са високи, достигат до 15м и имат дълъг живот до 100год. При благоприятни условия растат и се развиват дори до 500год. Още на третата или четвъртата година започват да плододават. Растенията имат продължителен зимен покой. Те са по-студоустойчиви от смокинята, нара и маслината. През периода на покой издържат на температури до -20°С. В нашата страна се развиват през първата половина на месец април. За райската ябълка е характерно партенокарпното (без оплождане) плододаване. Плодовете са с размер 60-120мм, оранжеви или жълти с добър външен вид. Средно им тегло е 150-350г. Подходящи са за сушене, поради тяхната форма. Те са добри за консумация и в прясно състояние. Месото е оранжево, сочно. Беритбената зрялост е края на октомври, след първите слани.

Друг екзотичен вид е Хинап - Дзиндзифка - Jujube (Zizyphus vulgaris, Zyzyphus jujube, Zyzyphus ziziphusе), ниско дърво или храст. Родината му е Азия, но успешно расте и у нас. Достига 4-10м. височина. Живее около 100год., но достига и до 300год. Започва да плододава на третата година. Издържа през зимата на студ до -30°С и на голяма горещина през лятото. Обича рохкавите, каменисти почви с добър дренаж, съдържащи вар. Плодовете съдържат много ценни за човешкия организъм хранителни вещества: захари, белтъчини, киселини, мазнини. Особено богати са на кобалт, йод, желязо. Извънредно високо е съдържанието на витамин C. Освен за храна плодовете се използват като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система. Засажда се есента или пролетта. Дръвчетата се засаждат при разстояние 4x4м. до 5x6м. От хинапа се приготвят мармалади, конфитюри, желета, сладка. В китайската медицина, хинапът се предписва като "чи"- тоник за засилване функцията на черния дроб и е доказано, че има положително въздействие върху черния дроб, помагайки на пациентите да се възстановят от хепатит и цироза. В съвременната китайска медицина, хинапът се използва за тонизиране на далака и стомаха, за лечение на задух, тежко емоционално разстройство и слабост, причинени от нервни състояния. Освен това, се използва и просто за прикриване неприятния вкус на други билки.

Колонните или колоновидни дръвчета напоследък добиват популярност, като се наблюдава засилено търсене. Това е изключително добър избор за малки стопанства или малки дворни места както и за градини със изградена конструкция. Както при лозята, е възможна механизирана обработка и бране с Комбайн за плодове. Това са овошки с нисък растеж и минимално развитие на короната, което позволява гъстото им засаждане и по лесното им третиране с препарати за растителна защита и бране. Този метод на отглеждане на овощни видове е най-разпространен в Италия, тъй като там не разполагат с големи площи обработваема земя и се налага решението да бъдат засаждани такива видове, които от минимално заето място да има голям урожай. Ще бъда конкретен с пример: тук в България на един декар ябълки се засаждат от 50 до 60 дръвчета в зависимост от разстоянието им на засаждане (4х5м или 4х4м), а от Колонният тип ябълки се засаждат на разстояние 1,5 до 2м тоест в декар влизат от 200 до 300 броя, в зависимост от междуредовото им разстояние. Добивът с първия метод е около тон в пълно плододаване на дръвчето, тоест след 6-7ма година след засаждането, а при Колонният тип добивът достига между 2 и 4 тона от декар. Икономически по-изгодно е вторият вариант на отглеждане, но първоначалната инвестиция е много по-голяма, тъй като трябва да бъде изградена конструкция, която допълнително оскъпява инвестициите.

Смокините и видовете смокинови дръвчета, от своя страна, са с нарастващо търсене последните години. Тъй като ние се намираме изключително близо до морето, климатът е подходящ за отглеждането им. Свойствата на смокинята са изключително много освен за сладка и за консервиране. Млякото от клончетата се използва за лечение на кожни заболявания и за очите, а листата за чай. Това води до зачестилото търсене на дръвчета. Разполагаме с няколко сорта смокиня както традиционната малка тъмна смокиня от сорта Мичурин, така и по екзотичната Далматинска смокиня.

Различните видове Дрян са представени от няколко сорта дренки, които ние произвеждаме. Най-екзотичният от тях - Жълт дрян или т.нар. дрян „Янтарний“ е руски сорт познат изключително малко в България. Той не е много едър, но е изключително сладък, за разлика от другите сортове. Зрее най-рано от всички видове дрянове, дори и по-рано от дивия дрян. Беритбената му зрялост настъпва в началото - до средата на август месец. Това е плод с изключително добри вкусови качества, не е стипчив като другите култури от това семейство. Характеризира се е изключително сладък вкус и много силно изразен аромат. Костилката се отделя безпроблемно и това позволява лесното му консервиране и дава предпоставка за направа на много добър материал за ракия с изключително малко захар в него. Не е транспортабилен и лесно се наранява, тъй като е с по-нежна кожица и по крехко месо, сърцевината му е мека, узрява на етапи като в презряло състояние е подходящ за направа на сладка и ракии. Опрашва се от растения от същият вид или от родителското растение, т.е. може да се опраши от всякакъв дрян дори и от жълт, идентичен на него.

Ние разполагаме и с първия в България хибрид между синя слива и кайсия - нов ботанически вид. Нестандартната кръстоска, съчетаваща вкусовете и хранителните качества и на двата плода, е резултат от дългогодишните научни експерименти на екип от Института по овощарство в гр. Пловдив. Кръстоската се казва "Стендесто", на името на родителите си - синя слива сорт "Стенлей" (майка) и кайсия - сорт "Модесто" (баща). Сортът е одобрен от Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол (ИАСАС) през март 2013год. Новият вид се ражда след 25-годишна селекция от екип учени. Става дума за българския отговор на популярния в САЩ плъмкот – хибрид между слива и кайсия. Освен че е устойчив на болести, хибридът е с високо съдържание на захар и е много вкусен, твърдят познавачи. Първата партида с фиданки за засаждане ще бъде пусната на пазара следващата есен. Междувременно към необичайния плод вече проявяват интерес както търговци, така и селекционери от цяла Европа. Симпатичната кръстоска е наследила минералните вещества и витамините на своите първоизточници, така че освен вкусна, тя е и полезна. На външен вид плодът е тъмновиолетов и е с издължена форма, като сливата. Но пък целият е покрит с нежен мъх и е ароматен като кайсията. Дръвчетата раждат на третата или четвъртата година след засаждането им, а плодовете зреят в началото на август месец.

Но най-интересното е, че сортът е получен против всички правила на генетиката – не скрива гордостта си доц. Аргир Живондов – директор на Института по овощарство в Пловдив. Обикновената синя слива има 48 хромозоми, а кайсията има само 16, т.е. едната има три пъти повече хромозоми от другата. При това положение според правилата на генетиката двата вида не би трябвало да подлежат на кръстоска. Но на практика това се получава. И по този начин се поставя началото на нов ботанически вид в комбинация от двата вида. Подобни кръстоски се получават не само в лабораторни условия, понякога се срещат и в природата. Новият вид е получен чрез класическия метод на т.нар. полова хибридизация, т.е. прашецът от кайсията се нанася върху близалцата на цветовете на сливата.

„Стендесто” не е генномодифициран. Изкуственото в случая е само процесът на опрашване. А иначе сливата сама „решава” дали да приеме полена на кайсията, или не. А иначе предимството на „Стендесто” е неговата доказана устойчивост на опасната болест шарка – най-безмилостният вредител на сливата, а и на кайсията, който причинява сериозни финансови щети в селското стопанство. Новият плод е естествено имунизиран срещу тази напаст. За разлика от северноамериканския си побратим обаче „Стендесто” е по-дребничък, но затова пък е по-ароматен – твърдят от ИО в Пловдив. Освен това задокеанският хибрид е резултат на кръстоска между японска слива и кайсия. Всеки от тези плодове притежава по 16 хромозома, т. е. двата вида са напълно генетично съвместими, за разлика от българския „Стендесто”. Осъществен е по-трудния вариант - кръстоска на по-дребничката европейска синя слива с кайсията, между които има сериозна хромозомна диспропорция.

При добре узрелите плодове съдържанието на захар в тях е около 17/100. От „Стендесто”, който се отличава с богатия си минерален и витаминозен състав, ще можем да си приготвяме както традиционна ракия, така и апетитни мармалади, конфитюри и всевъзможни мусове. Очаква се новият плод да предизвика истински фурор на българския пазар, а защо не и на чуждия.

В Овощен Разсадник Pepiniera разполагаме, също така, и с широка гама черупкови – бадеми, лешници и орехи. Те не представляват приоритет за нас, но поддържаме налично количество за разнообразие и при поръчка от корпоративни клиенти.

Разполагаме и с широка гама от десертни и винени сортове лози, като тенденциите през последните години са да залагаме на сортове, които не се пръскат, т.е. са много по-устойчиви на болести и неприятели. Това ни прави единствените производители на лозов посадъчен материал в нашия регион. Не можем да се мерим по големина с производителите в Шумен и Бургас, но сме единствените в Добричка област, което е напълно достатъчно да задоволим потребностите на нашия пазар.

Всички тези екзотики се произвеждат от нас, като наблягаме на тях и продължаваме да експериментираме с методите на облагородяване на овощните видове. Обръщаме най-голямо внимание върху тяхното производство, тъй като е трудоемко, материалоемко и изисква специфични технологии. Осъществяваме допълнително наблюдение и грижи за тях.

Бихте ли се спрели на техниката и инструментите, които използвате в ежедневието си?
Ние се занимаваме с тази изключително трудна дейност, която изисква основно ръчен труд. Почти всички дейности се правят на ръка. Като се започне от засаждане на клоновите подложки и засяване на костилките, от които ще излязат корените на бъдещите растения, подготовката им докато станат годни. Процесите на филизене на изникналите подложки от костилките или на клоновите подложки, пръскането дори правим на ръка за по голяма акуратност. Рязането, както и самото облагородяване също е ръчен труд. Съответно имаме и механизирана обработка, но всичко това е едва 20-30% от общата работа докато изкараме готовата продукция на пазара.

Техниката ни не е нещо изключително ново. Разполагаме с два верижни трактора Болгар ТЛ30 и ТЛ62 с мощност между 30 и 70к.с. Произведени са отдавна, 1970-75год., но реновирани и обслужени. Използваме ги основно за оран и за вадене на овощните дръвчета и лозичките, като техниката на вадене никак не е проста. Изисква се висока якост на техниката и на прикачния инвентар тип СКОБА за вадене на овощен и лозов посадъчен материал. В ежедневието си използваме лозарски ножици, които сме си внесли от Япония от високоякостна стомана, ножици от по скъпите модели на BAHCO и FELCO. Ножчетата ни за облагородяване на сортовете са поне 30-40 годинишни. Те се ползват само и единствено за този процес. Разполагаме с ръчна моторна пръскачка, с която основно третираме растенията, които ще бъдат изваждани за текущата година или така наречения „питомник 2-ра година“. Също така и пръскачка, прикачена за малкия ни японски трактор, плугове и култиватор както за малкия, така и за големите трактори. Малкият верижен багер е спомагателен за изваждането и за подготовката на местата за съхранение на готовата продукция.

Нововъведението ни е закупуването на ХУМБ (хербицидна ултрамалообемна пръскачка), с която третираме плевелите както при подложките, така и при питомника. Не засягаме растенията, а само унищожаваме плевелите и водим по-адекватна борба с тях, отколкото с метода на копаенето. Скъпо е, но си заслужава всяка една стотинка вложена в него. Така с помощта на този уред ние третираме успешно всички тези декари само с концентриран хербицид без да се разрежда с разходна норма около 500гр./3дка площ с гарантиран ефект след третият ден на третиране. Тази инвестиция ми спести много главоболия за трудова работна ръка, разходи и физическата невъзможност да се справим със всичко това навреме. Знаете, има народната приказка „докато го свършим в края, в началото наново трябва да започваме“, а така успяваме да се справим с всички процеси. Пръскачката е с акумулаторна батерия и издържа 8-10 часа. Немска е, марка MANKAR и инвестицията в нея наистина си заслужава.

Всички инструменти след използване се почистват и се прибират до следващо използване.

В заключение, бихте ли дали насоки за новостите в овощарския сектор и оценка на мястото му в активното земеделие в страната?
В заключение ще кажа няколко неща. Това е изключително труден за работа сектор, специално пепиниерството, което ние практикуване, а не като цяло овощарския сектор. Това се отдава на фактора ръчен труд и липсата на квалифицирана работна ръка.

Тенденциите на овощарството в страна не са никак добри, пазарите са заляти с чужда продукция и това дава голямо отражение на нашата гилдия. Ние се опитваме да бъдем конкурентоспособни и се налага да се лишаваме от много неща, за да бъдем перо в активното земеделие в България. Бих казал, че активното земеделие е ориентирано 70% в зърнопроизводство, 20% в зеленчукопроизводство а нашият дял е изключително малък, точно заради неосигурения пазар и затова, че трябва да се борим за реализация.

За съжаление от изключително печеливш бизнес сега вече започваме да се борим за оцеляване. В условията на пандемията, реализацията на нашата продукция става все по-трудна. Това възникна от рестрикциите, наложени заради COVID-19. Все по-малко са желаещите за закупуването на овошки, лозички или екзотики. Поколението, което ги закупува е в по напреднала възраст, а младите, които искат да се занимават с това като мен са много малко. За мен е удоволствие, когато млад човек си вземе нещо от нас и го направи с желание. Именно това ни дава надежда, че всичко ще се си дойде на мястото. Това мотивира както мен, така и цялото ми семейство да се развиваме и навлизаме все повече с иновативни продукти и нашите клиенти да бъдат все така доволни.

Стремим се да задоволим пазара, който става все по-малък, но не се отказваме. Тук стои въпросът и за нелоялната конкуренция, която я има и, за съжаление, не можем да спрем. Голямо значение оказва доверието, което много трудно се изгражда у клиентите. Ние от Овощен Разсадник Добрич градим името си повече от 10год. и се стремим към лоялност, даваме най-доброто от себе си, за да сме на нивото на най-добрите.