АГРОБИО ТЕХНИКА - растениевъдство, животновъдство, биоенергетикагодина IX, брой 1, 2021

Агролесовъдството

Увеличени добиви, устойчивост и екологичност

Агролесовъдството

Свикнали сме нивите с жито да са ниви с жито, гората – гора, а пасището - пасище. Какво обаче би станало, ако съчетаем нивите и фермата с гората? Оказва се, че разумното разпределяне на дървета в земеделието и животновъдството носи множество ползи. Сред тях са подхранване на почвата, задържане на влагата, осигуряване на ценна сянка, добив на плодове, а също така и дърводобивът.
През февруари 2020г. един земеделски производител от Великобритания, за първи път в света, произведе рапично масло, сертифицирано като „въглеродно неутрално“. То бе постижение на фермера Дънкан Фарингтън, който от години полага усилия за използване на устойчива енергия, рециклиране, пълно избягване на пластмасите и агролесовъдство в своята ферма. От 1987г. досега стопанството му е засадило над 8000 дървета. Това помага на фермата, защото подхранва почвата и подпомага земеделието.


Агролесовъдството представлява съвкупност от системи и технологии за земеползване, при които на земята, където се отглеждат земеделски култури или животни се засаждат и трайни дървесни насаждения - дървета, храсти и други. Те се съвместяват със селскостопанските култури и животните. Нещо повече – комбинират се целенасочено по начин, по който взаимно си помагат.

Агролесовъдството е пряко свързано с екологията и среща две концепции за земеползването, които в последно време сме свикнали да възприемаме като противоречащи една на друга: селското и горското стопанство. Вместо да ги противопоставя обаче, агролесовъдството ги съчетава. Така поставя акцент върху интегрирането им в полза на фермерството, социалния живот и опазването на околната среда.

Едно плюс едно е повече от две
През последните десетилетия са проведени редица изследвания, анализиращи жизнеспособността на агролесовъдството. Общият извод от проучванията подчертава, че агролесовъдството може да донесе значителни ползи както от икономическа, така и от социална и екологична гледна точка. Обичайно сред резултатите от агролесовъдството са производството на повече продукция и устойчивостта на местната екосистема.

Според научни изследвания, въпросните системи могат да донесат множество предимства. Едно от най-важните е обогатяването на почвите. Засаждането на т.нар. азот-фиксиращи дървета и храсти може значително да увеличи наличието на азот в почвата при агро-горските системи.

Друга много важна функция на агролесовъдството е запазването на водата в почвата. Наличието на дървесна растителност води до задържане на влага в земята. Освен повече вода за местната растителност, това е свързано и с намаляване на ерозията, редуциране на риска от наводнение, опазване на почвения материал, органичните вещества и хранителните вещества в него.

Съчетаването на селско стопанство и горска растителност може да поддържа успешно естествените процеси на земята и почвеното плодородие. Резултатът зависи и от наличието на достатъчен брой засадени дървета в системата. При умело управление на агролесовъдните системи, се постига почти или изцяло затворен цикъл на обмен на хранителни вещества. Това от своя страна води и до по-ефективно използване на земята.

Агролесовъдството може и да помогне за справянето с почвената токсичност, например за преодоляване на киселинността в почвата или наличието на сол в нея. Дърветата дори могат да бъдат използвани за рекултивация на замърсени терени и превръщането им в полезни за фермите площи.

Нещо, за което рядко се говори е, че слънчевата енергия се използва по-ефективно, отколкото при монокултурните земеделски системи. Това се постига чрез съчетаването на растения, различни по височина, форми на листата и подравняване.

Вече и при агролесовъдството, компостирането на дървесните отпадъци, може да допринесе значително за поддържането на почвеното плодородие. Освобождаването на хранителни вещества от разлагането на дървесните остатъци може да допринесе за усвояването им от отглежданите култури.

Икономически ефекти
По отношение на икономическото благополучие агролесовъдството може да увеличи и диверсифицира доходите на фермерите. Всеизвестно е, че икономическите рискове намаляват, когато системите произвеждат множество различни продукти.

Погледнато в по-широк мащаб, това е съществено: агролесовъдството може да осигури по-разнообразна селскостопанска дейност и да стимулира селскостопанската икономика, което води до по-стабилни стопанства и по-здрави земеделски общности.

Косвен ефект оказва и върху здравето на хората. Засаждането на дървета заедно с посеви или пасища може да осигури допълнителна храна от най-здравословен вид, като например плодове и ядки. Също така е възможно производството на дървесина или недървесни продукти, които да послужат за използване в стопанството или за продажба. Не на последно място от дърветата и храстите в агролесовъдните ферми могат да се използват и листата, например за храна за добитъка.

От икономическа гледна точка е много съществена способността на дърветата да улавят водата от почвата, да я филтрират и съхраняват. Това спомага за регулиране на водоснабдяването, в т.ч. и намаляване на разходите за напояване.

Социални преимущества
Що се отнася до социалните придобивки, агролесовъдството може да даде възможност на местните общности да се развият, като подобрят своя поминък. Ограничените и намаляващи възможности за работа в провинцията често води до миграция: мъже или жени, или цели семейства се местят да живеят в градовете, изоставяйки своите близки. Това може да бъде намалено чрез агролесовъдните системи.

Имайки продоволствена сигурност и разнообразни източници на доходи, благодарение на разнообразието от различни култури, плодове, ядки и др., хората могат да постигнат по-добър социален статус. Те могат да си позволят да живеят по-добре. Подобреното здраве на почвата и устойчивостта на домакинствата може да създаде обратния ефект и да задържи младите хора в селските райони.

Като част от социалните ползи може да се посочи и повишаване на здравословното състояние. Разнообразието от плодове, зеленчуци и ядки, може да подобри хранителния режим и да намали риска от хронични заболявания.

Екологични ползи
Селското стопанство се сочи като един от големите фактори за изменението на климата. Земеделието е отговорно до голяма степен за процеса на глобално затопляне, тъй като на много места по света се практикува изсичането или опожаряването на горски територии, с цел да се освободят и да се обособят в ниви. Животновъдството пък е голям консуматор на вода и на фуражи, за чието производство също са нужни ниви. Агролесовъдството има потенциала да обърне тази порочна зависимост. То е устойчив метод, който може да намали климатичната криза.

От гледна точка на индивидуалния фермер, все по-често засегнат от глобалното затопляне, агролесовъдството помага да се намали уязвимостта на селското стопанство към изменението на климата (жеги, засушавания и други екстреми), включително и като подобрява качеството и достъпността на водата. Това е особено ценно за отглеждането на земеделски култури и животновъдството в зони с редки валежи или тенденция за намаляване на валежите, поради климатичните промени. Нещо повече, способността на агролесовъдството да подобри водозадържането е толкова голяма, че то се прилага в мащабни проекти за изграждане на водни резервоари.

Добиването на дървесни продукти от селскостопанско производство, например дървен материал за огрев, намалява необходимостта от изсичане на горски масиви. По този начин също се намалява степента на обезлесяване. То е сочена като един от основните фактори за изменението на климата. По-доброто управление на хранителните вещества в почвата пък намалява необходимостта от прибягване до изкуствени торове. Това е много важен фактор, защото торовете са друг голям източник на емисии на парникови газове.

Не на последно място дърветата, засадени в агролесовъдни системи допринасят за смекчаване на изменението на климата чрез улавянето на въглерода от въздуха. Тъй като се считат за възобновяем източник, дърветата могат спокойно да се използват като енергиен носител. Така се намалява потребността от изкопаеми горива – голям източник на въглероден диоксид и, нерядко, вредни за здравето прахови частици. Това означава използване на въглеродно неутрална енергия.

Осигурявайки сянка и по-хладна среда за чувствителни култури и за селскостопанските животни, агролесовъдството може да помогне и за поддържането или увеличаването на добивите в условията на затопляне на планетата. По този начин то засилва устойчивостта на селското стопанство.

Науката зад агролесовъдството
Агролесовъдството всъщност има много общо с науката за съчетаването на различни култури - практиката за засаждане на две или повече култури на един и същи участък. Добре известно е, например, че съчетаването на царевица, боб и тиква на един терен подпомага възстановяването на почвата, а трите растения взаимно се подпомагат. По подобен начин агролесовъдството търси удобни и ползотворни съчетания между различните видове. Крайният резултат е по-високи добиви и намаляване на оперативните разходи. Важни за успеха в този случай са дърветата, които подпомагат задържането на азота в почвата.

Азото-задържащи дървета
Използването на химикали за компенсиране на азотния дефицит в почвите създаде множество предизвикателства за околната среда в последните десетилетия. Трайната практика за използване на химически торове води до редица екологични щети. Като последици от широкото използване на изкуствени торове в селскостопанските практики се сочат замърсяването на подземните води, еутрофикацията, киселинният дъжд и изчерпването на озона. Малформации при раждане, хипертонията, респираторните заболявания, някои сърдечно-съдови проблеми и множество ракови заболявания са свързани с влошаването на околната среда, причинено от почти повсеместното присъствие на химически смеси, използвани при „подхранването“ на почвата.

В същото време сътрудничеството с природата като партньор за естествено задържане на азота се отплаща щедро. Естествените решения се оказват ефикасни, позволявайки на фермерите да разчитат по-малко на синтетични формули. Когато става дума за задържане и натрупване на азот в почвата, микроорганизмите и кореновите системи са двата основни съюзника на фермера.

Биологичната азотна фиксация е естествен процес, при който определени бактерии и дървета с възелчета в кореновите им системи са в състояние да преобразуват азота във форма, използваема за други растения. Това, което ги прави изключителни, е тяхната способност да се справят със здравата газова молекула и да „скъсат“ нейните връзки. Нитратите, азотният диоксид и амонякът се превръщат в достъпни компоненти.

Азото-фиксиращите дървета имат капацитет за преобразуване на атмосферния газ в използваеми съединения за другите растения. Известен брой растения в природата имат тази забележителна способност да използват атмосферния азот за собствените си цели и да го добавят в почвата. Бобовите растения като например люцерна и детелина (трайни насаждения) и боб, фъстъци и соя (едногодишни) са превъзходни азото-фиксатори. От дърветата също има много такива, например мимоза, елша, есенна маслина, акация, мескит и други са примери за дървета, които поддържат азота в почвата с помощта на бактериите. Тези дървета издърпват газа от атмосферата и изграждат „склад“ чрез образуването на коренови възли.

Макар на места да не се предпочита и да се сочи като инвазивен вид, акацията е един от най-популярните у нас дървесни видове с добре работещи азото-задържащи свойства.

Видове агролесовъдни системи
Прието е да се смята, че има три основни типа агролесовъдни системи в зависимост от това какво се съчетава. Агроселикултурните системи са комбинация от земеделски насаждения и дървета. Силвопасторалните системи съчетават горско стопанство и пасища за домашни животни. Агросилвопасторалните системи съчетават трите елемента - дървета, животни и посевни култури. Илюстрация за тях са домашните градини, включващи животни, както и разпръснати дървета между нивите или групите от лехи, като тези земи се използват и за паша след прибиране на реколтата.

Ветрозащитните пояси също са своеобразна форма на агролесовъдството. Те са може би най-познатата форма на тази практика у нас. Прилагани са в Южна Добруджа след 1925г. Първите ивици от дървета са засадени в периода 1936–1939г. под ръководството на Горския опитен институт в Букурещ. Сетне започва изграждането на цялостна полезащитна мрежа съгласно постановление на Министерския съвет на НРБ от 1951г. В ново време много от ветрозащитните ивици от дървета из Добруджа са унищожени. Фермерите усещат негативните ефекти от това, най-вече заради почвената ерозия. Налице са някои граждански инициативи за възстановяване на поясите, както и план на Североизточното държавно предприятие за кандидатстване за финансиране по програма LIFE+ за възстановяване на поясите.



Реклама