Ветеринарна диагностика и мерки при инфекциозни зоонози

Болестите, които се предават между хората и животните (зоонози), са над 150. Те могат да бъдат причинени от различни заразни агенти – вируси, бактерии, гъбички и паразити. Заразяването става директно или индиректно – с консумация на заразени продукти от животински произход, допир на заразени животни, вдишване или поглъщане на заразни агенти. Ще се спрем на лабораторна и извънлабораторна ветеринарна диагностика и мерки при някои от най-значимите инфекциозни зоонози в света и у нас, които могат да доведат до значителни здравни, икономически и социални щети, като например антракс, туберкулоза, бруцелоза и други. Последиците от заболяванията могат да са с различна степен на сериозност в зависимост от болестта, начина на заразяване и политиката на превантивност, диагностициране, лечение и обезвреждане.

Диагностицирането, контролът, профилактиката и ликвидирането на зоонози са важна част от политиката за опазване здравето на хората и животните в България и целия ЕС. Те дават възможност за спазването на един от основните принципи в създаване на Европейската общност – свободно движение на животни и животински продукти на територията на Общността. Лабораторно-диагностичните изследвания за отделните болести се извършват по методи, посочени в последното актуализирано издание на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). Пробите се изследват в акредитирани по стандарт БДС ISO 17025 за съответните методи лаборатории.

Антракс
Характерен с предизвикване на тежка интоксикация, антраксът е опасна остра инфекциозна болест с три форми – кожна (при заразяване през кожата), чревна (при заразяване чрез храната) и белодробна (при заразяване чрез въздуха). От него боледуват говеда, овце, кози, свине и човека. Причинителят Bacillus anthracis може да запази жизнеспособността си с десетилетия, чрез изключително устойчивите си спори, намиращи се в почвата в стационарни антраксни огнища.

За периода 1985-2015г. в страната са регистрирани 159 населени места, в които е установен антракс, с 278 заболели животни и 89 заболели хора, сред които има два смъртни случая. За изминалите 80 години се наблюдава значително подобрение на епизоотичната обстановка в страната, което се дължи на комплексни мерки, включващи ваксинация в антраксните огнища, обезвреждане на труповете, дезинфекция и ветеринарно-санитарен контрол при добива на животински продукти. Общите мерки за ограничаване на болестта включват микробиологично и имунологично лабораторно изследване на тъканни проби от умрели животни при съмнение за антракс. Правят се и клинични обследвания на възприемчиви селскостопански животни. При констатиране на заболяването труповете на животните независимо от вида им и животинските продукти от тях се оползотворяват в екарисаж или се унищожават чрез изгаряне.

Всички кожи, които са били в допир с антраксно животно, се обработват с разтвор с 2% солна киселина и 10% натриев хлорид във вода. При съмнения за попадане на антраксен бацил в трупове или субпродукти, те се стерилизират или изваряват до 6 часа след клането. Ако това е невъзможно, се изгарят. За дезинфекция на помещенията се използват 5% разтвор на креолин, 3-5% формалинов разтвор с експозиция поне 2 часа и 10% сярнокарболова смес с експозиция 3 часа.

Предкланничните клинични прегледи не могат да открият локалните и атипични форми на антракс при говеда и свине. За да не се допусне добиване на продукти от животни с такива форми на антракс, на технологичната линия след обезкървавянето на труповете се прави преглед на подчелюстните лимфни възли. Ако има изменения със съмнения за антракс, клането се спира и се вземат проби за микроскопско и бактериологично изследване. Първоначалното микроскопско изследване на взетите материали е с ориентировъчно значение. Ако то е с положителен резултат, т.е. виждат се грам-положителни бактерии, разположени във верижки с вид на бамбукови пръчици, без да се чакат резултатите от пълното бактериологично изследване, трупът се обезврежда и се предприемат нужните ветеринарно-санитарни мерки.

След това откриването на специфичните антраксни антигени става при бактериологично изследване, чрез топла или студена преципитация по Асколи и чрез полимеразно верижна реакция (PCR). Те всъщност откриват антраксни антигени, като получават утаяване с известни антиантраксни серуми, или като от култура, посята върху специфична хранителна среда, извличат причинителя. Посяването на културата става върху петриеви стъкла с агар-агар. След 24-часово култивиране в лабораторен термостат при 37оС на положителните проби се развива колония с матово оцветяване.

Аглутинацията (слепването на бацила с антитялото) се доказва с имунофлуоресцентен метод. Използва се метод на Кунис – върху предметно стъкло се прави натривка от материал, в който се търси антигенът, накапват се антитела, свързани с флуоресцентни вещества и след 1 час се наблюдава на флуоресцентен микроскоп. Ако има жълтозелено светене, реакцията е положителна, т.е. антигенът присъства. За това наблюдение големи възможности имат конфокалните оптични флуоресцентни микроскопи, които оценяват пробите в четири измерения – височина, ширина, дълбочина и време.

Туберкулоза
Заболяването туберкулоза може да засегне говеда, овце, свине, птици и човека. Това хронично инфекциозно заболяване често протича безсимптомно, което налага навременно и точно диагностициране при животните. В България политиката по отношение на туберкулозата е радикална, т.е. след откриване заразените животни незабавно се отстраняват и колят. Туберкулизирането на животните е основа за първоначално поставяне на диагноза. При положителна или съмнителна реакция към туберкулин се правят лабораторни изследвания за окончателна диагноза.

Интрадермалният туберкулинов тест е сред най-подходящите за прижизнена диагностика в стопанствата и като такъв се използва в националната програма за ограничаване на туберкулозата. С еднократна или двукратна туберкулинизация се откриват 90-98% от болните животни. Туберкулинът се инжектира интрадермално в кожна гънка на врата в доза 0,1ml, съдържаща от 2000 до 5000UI. Този тест се основава на свръхчувствителност от забавен тип. При инжектиране на здрави животни не предизвиква образуване на антитела и сензибилизиране. При заразени животни алергичната реакция предшества измененията в тъканите и органите.

У нас диагностичните изследвания на терен включват ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, в стада, свободни от туберкулоза. Диференциална туберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин на 42-ия ден след първоначалната туберкулинизация) се прави на ЕПЖ с положителна или неопределена реакция при предходното еднократно изследване с говежди туберкулин в стада, свободни от туберкулоза. На всички ЕПЖ, реагирали с положителна или неопределена реакция при диференциалната туберкулинизация се прави еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2ml. В стада с констатирана туберкулоза се извършват чести интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно, на всички ЕПЖ, навършили 6-седмична възраст. Прави се и еднократна туберкулинизация на всички свине (с говежди и птичи ППД туберкулин – едновременно на двете уши), отглеждани съвместно с ЕПЖ, при които е констатирана туберкулоза.

Лабораторно се изследват проби от лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи, взети при диагностично или санитарно клане или при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния преглед на месо при редовно заклани животни. Лабораторната диагностика включва бактериологично изследване, тест на твърда среда на Льовенщайн-Йенсен, тест на течна среда на Мидълбрук, тест чрез полимеразно верижна реакция и бърз ELISA тест.

Един от най-ефективните серодиагностични тестове за откриване на туберкулоза при животните е ензимсвързания имуносорбентен анализ (ELISA). Това е техника за определяне на бактериални антитела в кръвен серум, като за антиген се използват убити клетки на M. Bovis и M. Avium и туберкулин. На пазара се предлагат готови ELISA комплекти, които улесняват и съкращават времето за теста. Чувствителността от 98% и специфичността от 65% са като при кожния туберкулинов тест.

Молекулярният тест чрез PCR е рутинно бързо откриване и идентификация на търсения микроорганизъм в смесени култури, клинични материали, инфектирани тъкани и хранителни продукти. Той диференцира представителите на род Mycobacterium помежду им и спрямо други сходни микроорганизми. С предлаганите на пазара готови PCR комплекти диагноза може да се постави за 1-2 дена.

Културелните методи включват посявка върху твърда хранителна среда на Льовенщайн-Йенсен и течна на Мидълбрук. На пазара се предлагат такива готови хранителни среди в епруветка, които се използват за култивиране на Mycobacterium tuberculosis. Компютърните системи за анализ навлизат все повече в лабораторната диагностика. Те могат да определят вида на микроорганизма по зададени морфология и цвят. Такива методи са високочувствителни и перспективни в диференциране на бактериите. За да се намали опасността за лаборантите, могат да се използват автоматизирани радиометрични системи за култивиране на микобактерии, при които няма директен контакт със заразения материал.

Бруцелоза
Заразно заболяване по животните, което се пренася и на човека, е и бруцелозата. Причинителят на заболяването (бактерии от род Brucella) се пренася при контакт с болно животно дори през здрава кожа. Заразата може да стане и при обработка на суровини от бруцелозни животни или при консумация на необезвредено месо и месни продукти. Източник на зараза при бруцелозата са основно крави (B. abortus), кози и овце (B. melitensis), свине (B. suis). При козите болестта протича безсимптомно. Животните са най-заразни по време на аборт.

Лабораторно диагностициране на болестта става при изпълнени поне един от следните два критерия: изолиране на Brucella spp. от клинична проба или доказване на специфичен антитяло-отговор срещу Brucella чрез стандартен аглутинационен тест, реакция за свързване на комплемента (РСК) или ELISA тест. Подобно на комплектите за други тестове, на пазара се предлага и РСК кит за диагноза за бруцелоза. Той съдържа антиген, контролен положителен серум, комплемент, разтвор за възстановяване и концентриран буферен физиологичен разтвор по Mayer.

В България се прави еднократно серологично изследване на всички ЕПЖ на възраст над 24 месеца. В млекодайните направления се изследва сборна проба от мляко от определени от ОДБХ млекодобивни ферми не по-малко от 3 пъти годишно. Извършва се и двукратно серологично изследване на всички абортирали ЕПЖ, непосредствено след аборта и 15-20 дена след това. През два месеца се назначават серологични изследвания на всички ЕПЖ, ДПЖ, свине, еднокопитни и кучета в населените места с констатирана бруцелоза. В свиневъдните обекти се прави еднократно годишно серологично изследване на 20% от свинете майки и всички нерези, двукратно изследване през 15 дена на абортиралите свине и изследване на мъртвородените прасета. На всички овце и кози, навършили 6-месечна възраст, отглеждани в стадо с по-малко от 50 броя животни, се прави еднократно серологично изследване. Ако стадото е с повече от 50 животни, се изследват еднократно 25% от ДПЖ.

Шап
Една от най-силно заразните болести при животните е шапът. Разпространява се бързо и неконтролируемо. При условия във ферми възприемчивите животински видове са говеда, овце, кози, свине и елени. Заболяването се причинява от вирус с диференцирани 7 субтипа, всеки, от които предизвиква едни и същи симптоми. Различните субтипове (O, A., C, SAT1, SAT2, SAT3 и Азия1) могат да бъдат разграничени единствено чрез експертен лабораторен анализ.

Последствията от шапа са много сериозни, предимно в икономически аспект. Налага се продължително лечение на инфектираното стадо, а заедно с това се наблюдава намален млеконадой поне до следващата лактация. Получават се мастити и цената на говедата значително намалява. Заразяването на хората с вируса на шапа става чрез кожни наранявания или чрез устата, при контакт с инфектирани животни или експозиция на агента в диагностичните лаборатории, както и посредством консумация на мляко от болни животни.

Подходящи проби за лабораторна диагностика са: серум, везикуларна течност, 1g тъкан от неспукани и скоро спукани везикули (епителните проби трябва да се поставят в транспортна среда в студени условия при pH7.2-7.4.) и фарингиална течност, замразена при -40°C, незабавно след взимането. Най-подходящ за пробовземане в периода 4-10-15-ти ден от началото на шапна инфекция е орофарингеалният секрет (ОР).

Серологичните тестове включват ензимсвързан имуносорбентен метод за установяване на антитела срещу неструктурните протеини на вируса на шап (NSP ELISA). Това е основен диагностичен тест за провеждане на серологичен надзор на шапа. Прави се и ELISA тест за установяване на антитела срещу структурните протеини на вируса на шап (LPB ELISA). Така става определяне на серотиповата принадлежност в случай на NSP положителен резултат. Освен това последният тест се използва и за определяне имунния статус при търговия с животни.

Вирусологичните тестове за шап включват FMVD (Food and Mouth Disease Virus)/SVDV (Swine Vesicular Disease Virus) Ag ELISA. Те установяват антигена на шапен вирус в случай на съмнение, определят серотиповата принадлежност на вируса на шапа и диференцират вируса на везикулозна болест по свинете (SVDV). Друга възможност е тест с полимеразно верижна реакция в реално време (RT-PCR). С него се установява генома на шапен вирус в тъкънни проби (везикулозен материал, тонзили, ОР проби) от възприемчиви домашни и диви животни за потвърждаване на диагноза в случай на съмнение.

Напоследък все повече значение се отдава на възможностите за децентрализирана, предварителна и извънлабораторна диагностика, включително и на терена, в съмнителни ферми. За тази цел са много подходящи преносимите хроматографски тестове (LFD).